— Но тя се парфюмира всеки ден, при това доста обилно! — забеляза вече и Келеша — Човек може да я подуши от цял километър, а ти казваш, че имала цял бюфет шишета?
— Точно така! — доволно се облиза сър Пенчо.
— При тия невъзможни цени, откъде взема пари, за да ги купува тогава? — направи генералния извод Келеша.
Тримата се спогледаха като котараци, а Вампира подскочи и се плесна по плешивата глава:
— Ами тя какво работи, а? — и сам си отговори. — Кранистка на гарата! Бачка на високо по цял ден и вижда всичко надалеч! Каквато е корава, не жена, или пиян фатмак, а бик ще свали ако рече!
— Точно така! — заключи сър Пенчо — Сега разбрахте защо я подозирам, нали?
Коста побърза да обобщи:
— Като се има предвид, че е грозна стара мома, злобна като пепелянка и хищна като пор — всички сте виждали как убива врабчета с прашка от крана, ще стане ясно и на слепец, че тя е престъпничката! Още повече, тя някога е тласкала гюлле и е много силна! Веднъж я гледах как надви един железничар на канадска борба и после се изфука колко награди имала от гюллето! — Абе изобщо, само една жена може да извърши такива гадни неща, знаех си аз, че е женска работа от самото начало, но вие не вярвахте!
— Вярно, онзи ден точно това разправяше! — подкрепи го Вампира, но сър Пенчо махна с ръка пренебрежително:
— На Коста все жените му са криви за всичко! Тогава го каза не защото се е досетил, а ей тъй — по навик, за да ги оплюе принципно.
Келешът не се впусна в спор, защото сър Пенчо беше прав. Тримата уточняваха още малко нещата, после взеха решение, което не се поправи на Коста, но бе принуден да го приеме, защото бе малцинство в компанията. Облякоха се набързо, сър Пенчо пусна един малък чук в джоба на стария си балтон, а Коста се въоръжи с ръжена от печката. Вампирът, кален от многобройните битки с побратимите си — кварталните пияници, не взе нищо. Тръгнаха без да губят време, защото вече се мръкваше и не трябваше да изтърват заподозряната. При мостовия кран на гарата пристигнаха навреме, точно когато Мара слизаше по стълбите от своята крепост. Сър Пенчо извади и стисна здраво малкия чук, а Келеша завъртя ръжена със заплашителен вид. Кранистката скочи пред тях и учудено се озъби:
— Кво искате бе, отрепки? Ще ме нападате ли? — и пристъпи дръзко към тях.
Сър Пенчо отвърна спокойно:
— Има си хора за всичко, Шанел! Ние не нападаме, а напротив! Дошли сме с добро и изцяло в твоя полза е да си траеш и да чуеш какво ще ти предложим!
Кранистката се изсмя:
— Кво ще ми предлагате бе, боклуци? Я се разкарайте, че ако ви метна!
Келешът не издържа и изплю камъчето:
— Ние знаем, че ти си престъпничката, подла гадино! Ти нападаш хората и обираш парите!
Мара трепна сепнато, сви юмруци и се нахвърли върху мъжете. Пръв си изпати Келеша, който получи два-три бързи удара в лицето и се свлече на земята. Той продължаваше да стиска ръжена, без да го е използувал. Вампирът се опита да и подложи крак, но сам падна в схватката. Успя обаче да се вкопчи в нея, което затрудни действията и. Сър Пенчо хитро бе отскочил в страни и сега, издебнал подходящия момент, замахна късо с чука и я цапна по главата. Див писък се разнесе от ранената побойничка, но тарторът на групата не я остави да крещи. Удари я още веднъж, тоя път с плоското на чука и тя се свлече в несвяст на земята. Тримата побързаха да и вържат ръцете, с помощта на капронено въже, което предвидливо носеха. Заотупваха праха от дрехите си, докато чакаха жената да се съвземе. От псувните, които избълваха за това кратко време, можеше да се разтрепери и легионер. Това се видя недостатъчно на Келеша и когато тя отвори очи и се размърда, я срита здраво в квадратния задник. Мара се опита да се освободи, но въжето стягаше здраво ръцете и, правеше я абсолютно безпомощна. Толкова и беше зле, че зарида без сълзи, като повтаряше отчаяно:
— Тия отрепки, тия отрепки!
Сър Пенчо се подпря на крановата стълба, запали цигара и вече по-спокоен запита:
— Е, сега ще преговаряме ли?
В отговор жената се опита да го заплюе и като не успя, процеди глухо:
— Мамка ви и копелета!
— Добре! — кротко отвърна старият лентяй. — Ние мислехме да се споразумеем и да не те предаваме на полицията, но щом предпочиташ целият град да ти гледа резила…! Твоя работа! — обърна се към другарите си. — Вдигнете я и да тръгваме!
Те я изправиха, при което Келеша чак замижа от гнусотия, докато я дърпаше.
— Чакайте! — вече стъпила на краката си, рече жената. — Как ще докажете, че сте ме видели? От последния обир минаха няколко дни? Защо досега не ме издадохте на ченгетата?