— Е, точно това, не можем да ви кажем, защото ние сме хора на честта, а не някакви ченгета! Обаче едно гарантираме — повече такива неща няма да се случват тук! Ако се повторят, ще ви разкажем всичко, но не и преди това!
Дуков се изправи ядосан:
— Вие какво си мислите, бе? Че ще си играем на стражари и апаши? Като ви тикна сега в ареста, ще ви дам една чест!
— Казвайте веднага какво знаете, защото ще обърна другия край на тоягата!
Бродягите мълчаливо отпиваха от коняка. Келешът все пак не се стърпя:
— Това е то, полицейската благодарност! Капитанът усети, че е прекалил и започна да ги уговаря:
— Ако наистина сте разбрали кой е, а не го предавате на полицията, ставате негови съучастници! За това може да получите и затвор!
— Де, де! — прекъсна го Вампирът — аз съм си там като вкъщи!
— Но, другите не са!
— Ако трябва и в затвора ще влезем! — въздъхна сър Пенчо — Сега в България разбойниците ходят на свободата честните хора са в затвора! Само че, как ще докажете, че просто не сме се пошегували? Ей тъй, пийнали сме и сме си направили един хубав майтап! За майтап не вкарват в кафеза!
Капитанът седна на траверсите. Взе си чашата и наведнъж я пресуши. Огледа мъжете сърдито и се тросна:
— Ще ви дам аз един майтап, келеши такива! Ако утре стане ново нападение и трима ви ще окошаря на момента! Нещастни фантазьори, с гумени глави! Мислите, че сте много велики, а вършите глупост, която и малко дете не би сторило!
Сър Пенчо го спря е ръка:
— Вие никога ли не сте грешили, капитане?
— Има грешки и грешки! Нагли кражби като тия се наказват само със затвор! Иначе продължават! Ясно ли е?
Тримата мълчаха безразлично. Дуков стана и преди да тръгне предложи:
— Ако до три дни не ми кажете кой е негодникът, вас ще обвиня за престъпленията! Щом обещавате, че вече няма да стават такива работи, значи вие сте ги извършвали!
Сър Пенчо се усмихна:
— По-леко, да не ни уплашите! По време на едно от нападенията и тримата бяхме в болницата на системи!
— За алкохолно натравяне! — допълни Вампира.
— Тъй, че не ни плашете толкова евтино, капитане! Може да сме идеалисти и пияници, но зло никому не сме сторили!
— И добро вече няма да правим! — закани се Келеша. — Щом такава ви е отплатата.
Капитан Дуков поклати съкрушено глава и им обърна гръб. Качи се в „Ладата“ и нервно натисна газта. Само облаче прах остана след него. Тримата се изгледаха любопитно. Примижал срещу слънцето, сър Пенчо рече:
— И Мара Шанела, и капитанът ни мислят за големи глупаци! Чак ги съжалявам тия хора! Кога им остава време да живеят?
Таньо Вампирът цъкна с език и сам не разбра защо се опита да отговори на риторичния въпрос на приятеля си:
— То не е лъжица за всяка уста тая работа! — и доловил насмешливите погледи на побратимите си, добави с пълна чаша:
— Наздраве!