Ирмтрауд Кремп
Осъществяване на контакт
— Ах, престани с тези твои грижи! — раздразнено каза той. — Какво ли не си въобразяваш! Признай си честно, всички тези брътвежи, че не сме можели да контролираме влеченията си, са резултат от проклетата ви високомерност. От незапомнени времена вие, жените, сте се грижили за децата и за мъжете си, а сега изведнъж всяка иска някаква служба! Но и това ви е малко, защото искате не каква да е служба, а тъкмо тази, която е привилегия единствено на мъжа!
— Глупости! — отсече тя.
— Точно така — каза той, — макар да си образовано момиче, ти наистина говориш глупости! Колко време живеем вече тук? Почти тридесет години! При това знаеш много добре какво представлява нашето обучение, на мъжете от изследователската група. Никакво време за влечения, импулси и други подобни щуротии не остава. Вече не налитаме на всяка! А пък там, отвън, в това отношение няма никаква опасност. Да не мислиш, че там навсякъде плуват жени? Тъй че престани с глупостите си, които ти наричаш грижи! — Обърна се към нея с усмивка: — Това е последният ден преди заминаването ми и би трябвало да ни дойде на ум нещо по-хубаво, отколкото да се караме.
— Нямам намерение да се карам — язвително каза тя, — в края на краищата те обичам. Едва не умирам от страх, когато си помисля за утре. Ти ще бъдеш сам сред всички тези чужди същества — ами ако се случи нещо непредвидено? Ако загубиш контрол? Веднага ще се задушиш. Не, аз продължавам да твърдя, че трябваше да изпратят някоя от нас!
Денят беше прекрасен. Слънчевият блясък прорязваше водата и потапяше в искряща синева всичко под повърхността. Кромко и Мала се бяха облегнали на един коралов риф и обвиваха с тънките си като власинки тентакули1 множеството му зъбери и издатини. Само някои от по-широките спокойно се полюшваха из водата. Бяха почти прозрачни, цветът на Мала беше кехлибарен, а на Кромко — зеленикавосин. Бяха красива двойка, а кристалносветлите им тела със змиевидна форма образуваха идеални пръстени. Тъй като бяха определени един за друг, след завръщането на Кромко от експедицията по сухата повърхност на планетата те щяха да се свържат завинаги.
От групата, която се състоеше от петима мъже, обучени специално за стъпване на сушата, като най-подходящ бе избран Кромко и макар всички досегашни опити за изпращане на аеробинавти на земната повърхност за осъществяване на контакт с въздуходишащите да бяха несполучливи, този път отговорните инстанции сякаш не се съмняваха в успеха. Изработеният по нова технология защитен костюм беше съвършен и напълно отговаряше на сухоземните условия; преди шест месеца бяха имали неповторимия шанс да уловят един мъжки екземпляр от интелигентната форма на живот, която се намираше на по-малката суха част от планетата. Подобно на много други от неговата порода, съществото бе плувало из морето просто за удоволствие — поведение, което така и остана непонятно за гханците, тъй като на никого от тях не би дошло на ум да стъпи по такава причина на сушата, където те на всичко отгоре не можеха да живеят. Към безводните области ги тласкаше чисто научен интерес. Вътрешните органи на въздуходишащото същество бяха отстранени и след един сложен и продължителен процес на експертите се удаде да направят от външната кожа защитен костюм, който не само бе напълнен изцяло с вода, но беше и осигурен против всякакво проникване на въздух.
— Не мога да разбера какво искаш — отново подхвана Кромко. — Щом се свия в главата на костюма, с помощта на протегнатите си тентакули мога да движа цялото тяло, включително ходовите подпори и приспособленията за хващане. Наистина няма да мога да виждам кой знае колко добре, тъй като мога да надничам през зрителните отвори горе в главата само с две очи, а поискам ли да погледна встрани или назад, налага се да извъртам самата глава или дори цялата конструкция.
— Ама че несъвършени създания! — процеди Мала и изви нагоре вътрешния пръстен на тялото си. Кромко видя как многобройните й очи кокетно заблестяха.
— Че нали и аз непрекъснато ти го повтарям! Тези хора са грозни и недодялани. Представяш ли си, те нямат тентакули, а само две приспособления за придвижване и още две за хващане. Затова не мога да си обясня защо се притесняваш толкова. Ще изглеждам като тях, непрекъснато ще поддържам телеконтакт с водната станция, пък и езикопреобразувателната ми машина функционира безупречно.
— Да, но ако, ако… — Мала внезапно отлепи тентакулите си от кораловия риф. Те се понесоха из водата като порой от златни нишки. По тялото на Кромко пробяга тръпка. Очният му пръстен се качи високо, той се разтрепери. Тентакулите му се откъснаха от рифа и се устремиха към Мала. Сплетоха се с нейните, леко се разтърсиха взаимно и след това Кромко и Мала затанцуваха из водата, като се въртяха и Полюшваха.