— Ето, виждаш ли — прошепна му тя, — тъкмо това имах пред вид.
— Ама че си ми глупавичка! — нежно каза той. — Че нали те обичам… Престани най-сетне с тези твои брътвежи! Утре вечер ще съм се върнал и ще ти раз-разкажа за всичко, разбира се, ако службата за сигурност ми разреши. И тогава и двамата хубавичко ще се посмеем.
Кромко бавно излезе на брега. Беше ранно утро и на плажа нямаше никой. Плуването бе минало горе-долу добре въпреки тромавите движения на приспособленията за придвижване и хващане.
— Всичко е о’кей — предаде той по телепатичен път в базата, — плажът е безлюден. Никой не ме забеляза.
— Добре, момче! — дойде отговорът. — Продължавай така, желаем ти щастие!
— Не мога да си представя, че някой ще е щастлив в такова тяло — изръмжа Кромко и припряно чукна с няколко тентакули по вътрешната страна на костюма от човешка кожа, — ама че нескопосана работа! Но ще направя каквото мога. Край.
Повлече се по пясъка и внимателно се разположи.
Бяха избрали за приземяването тъкмо това място, защото знаеха, че щом слънцето се издигнеше по-високо, тук се събираха много хора, за да се излежават, да играят или да плуват във водата. При това горната част на своите приспособления за придвижване (точно на мястото, където се съединяваха с тялото) те обвиваха с парче плат, и тъй като мъжкият индивид, заловен недалеч оттук, чиято кожа днес служеше на Кромко за защитен костюм против въздуха, бе облечен по същия начин, парчето плат пак беше поставено там. „За какво ли им е? — мислеше си Кромко. — Тия хора и без това се движат достатъчно тромаво. Сигурно е нещо като украшение. Или пън предпазва от слънцето или водата. Но малко странно е, че само тази част от тялото е уязвима…“
— Добро утро, сладур! — чу той някакъв глас до себе си. — Умираш от скука сам на плажа, нали?
Кромко вдигна очи. До него стоеше човешки екземпляр с особено дълги приспособления за придвижване. Освен ивицата плат в долната част на тялото, той беше обвил още една около себе си горната половина. Следователно екземплярът беше женски. Само женските се обличаха така на плажа.
— Ще имаш ли нещо против, ако седна до тебе?
— Разбира се, че не — каза Кромко и предаде във водната станция: „Контактът осъществен. Женски човек. Плажът постепенно се пълни.“
— Какво си се умълчал? — подхвърли женският екземпляр. — Попитах те нещо.
Кромко забеляза, че езикопреобразувателната машина не бе включена и телепатичният му отговор не е могъл да бъде разбран. Натисна копчето и каза:
— Извинявай. Разбира се, че нямам нищо против.
Съществото седна и зарови краищата на приспособленията си за придвижване в пясъка.
— Казвам се Ивон — представи се то и му намигна, — но приятелите ми викат Иви. А ти как се казваш?
На Кромко не хрумна нищо друго, освен да назове истинското си име.
— Кромко? — Ивон като че ли се изненада. — Странно име, за пръв път го чувам — но ми харесва, да знаеш! — После започна да рови в една пъстра чанта и измъкна оттам малка кутийка. После бавно погали едно от приспособленията за хващане на Кромковия костюм и попита: — Ще ми намажеш ли гърба с крем? Много лесно изгарям.
„Аха — рече си Кромко, — ето за какво са парчетата плат“. Положи немалко усилия, докато намаже бялата мазна субстанция по кожата на женския екземпляр, който бе легнал по корем. „Внимание, база! — предаде той. — По всичко личи, че човешката кожа е уязвима от слънчевите лъчи и на други места, освен на покритите с плат — тъкмо мажа индивида, с който осъществих контакт. Надявам се, че въпреки сухото състояние костюмът ми не е застрашен.“
„Ама че гадост! — изруга шефът на школата за обучение. — Бъди предпазлив, Кромко. Веднага щом установиш някаква промяна по външната страна на твоя костюм, връщай се във водата.“
„О’кей — каза Кромко, — ще внимавам. Мога да си представя какво значи да ти изгори кожата. Нямам желание да глътна въздух и да умра. Какво ли би казала Мала?“ И той се засмя, за да си вдъхне кураж.
— Колко меки ръце имаш! — установи Ивон. — Такива едни пухкави, почти като възглавница. Ох, но на някои места много натискаш! Да не си масажист?
Преди Кромко да успее да отговори, той се видя заобиколен от цяла тълпа мъжки и женски човешки същества, която засипа него и Ивон с такава лавина от думи, че езикопреобразувателната машина едва смогваше да прещраква навреме.
— Виж ти, че това е Зиги!
— Къде беше толкова време?