— Хубаво голямо шише — промърмори той повече на себе си, отколкото на своите спътници.
Неспособността на Кристин да се свърже с бебето започваше да го плаши. Тя все още не беше дала име на момиченцето, рядко му говореше и избягваше да гледа към него при всяка възможност. Преди да напуснат болницата, ѝ сложиха инжекция, която бе спряла кърмата ѝ, и оттогава тя бе повече от щастлива да остави на Том всички грижи по храненето, смяната на пелените и къпането.
Не можеше да я обвинява, че е малко травмирана. Той самият все още се чувстваше така. Всичко се беше разпаднало толкова бързо, след като мистър Гилкрест се бе признал за виновен и направи унизителните си самопризнания, в които публично се заклейми като сериен изнасилвач на тийнейджърки и помоли за прошка „истинската си жена“ — единствената, която бил обичал някога според думите му. Родилните болки на Кристин, която беше бясна от предателството му, започнаха на следващия ден. Тя изпищя в агония при първата контракция, настоя да бъде заведена в болницата и да ѝ дадат най-силните лекарства. Семейство Фолк бяха твърде скандализирани, за да възразят. Дори те явно разбираха, че са стигнали до края на пътя, че пророчествата, които ги бяха подхранвали, са били само въздушни кули.
Том остана с Кристин по време на деветчасовите контракции, държеше ръката ѝ, когато се унасяше в лекарствен делириум и проклинаше бащата на детето си толкова горчиво, че дори сестрите бяха впечатлени. Наблюдаваше с изумление как бебето се изсипа на белия свят със свити юмруци, подпухнали, залепени очи, с мастиленочерна коса, слепена от кръв и други тъмни течности. Докторът позволи на Том да пререже пъпната връв, а после постави бебето в ръцете му, сякаш му принадлежеше.
— Това е дъщеря ти — каза той на Кристин, подавайки ѝ голото, гърчещо се вързопче като дар. — Кажи „здрасти“ на малкото си момиче.
— Махай се — каза му тя и извърна главата си, за да не гледа детето чудо, което вече не изглеждаше чудо. — Махни го от мен.
Върнаха се при семейство Фолк на следващия следобед и откриха, че Терънс и Марчела ги няма. На кухненската маса имаше бележка — „Надяваме се, че мина добре. Извън града сме до понеделник. Моля ви, изнесете се дотогава!“ — заедно с плик, в който имаше хиляда долара.
— Какво ще правим? — попита той.
Не се наложи Кристин да мисли дълго.
— Трябва да се прибера у дома — каза тя. — В Охайо.
— Наистина ли?
— Къде другаде мога да ида?
— Ще измислим нещо.
— Не — каза тя. — Трябва да си ида вкъщи.
Останаха в къщата още четири дни, през които Кристин не правеше почти нищо, освен да спи. През цялото това време, докато сменяше пелените и приготвяше млякото, препъваше се в тъмната къща посред нощ, Том продължаваше да я чака да се събуди и да му каже това, което вече сам знаеше, че всичко е наред, че всъщност всичко е било за добро. Че сега са семейство, свободни да се обичат и да правят каквото им харесва. Можеха отново да са Босоноги, група щастливи номади, реещи се с вятъра. Но това още не се беше случило, а между тях и Охайо вече не оставаше много.
Том осъзнаваше факта, че не мисли ясно. Беше твърде изтощен за трезво наблюдение, твърде фокусиран върху бездънните нужди на бебето и страха си да не загуби Кристин. Но знаеше, че трябва да се подготви за изпитанието на връщането у дома, за въпросите, които щяха да изникнат, когато се появеше на вратата на бащината си къща с луксозния немски седан, който не притежаваше, с мишената на челото, придружен от момиче в тежка депресия, за което никога не беше споменавал, и бебе, което не беше негово. Щяха да са необходими доста обяснения.
— Виж — каза той, като намали скоростта към входа на зоната за почивка. — Не ми е приятно да те притискам за това, но наистина трябва да дадеш име на бебето.
Тя кимна разсеяно, не като истинско съгласие, просто за да му даде да разбере, че слуша. Отправиха се към рампата за главния паркинг.
— Странно е, разбираш ли. Тя е вече на почти седмица. Какво ще кажа на баща ми? „Това е приятелката ми Кристин, а това е нейното безименно бебе.“
Трафикът на магистралата беше рехав, но зоната за почивка бе претъпкана, сякаш целият свят бе решил да пикае по едно и също време. Хвана ги истинско задръстване, никой не отбиваше, освен ако друг не се измъкнеше.