„Всичко е наред — помисли си тя. — Наслаждавайте се, докато можете.“
Кристин се втурна към тоалетната и остави Том да приготви бутилката на предната седалка, затопляйки водата с ръчно устройство, което се включваше в запалката. Когато температурата стана подходяща, той добави една порция от формулата и разтърси енергично шишето, за да е сигурен, че се е разтворила добре. Изпълни тези действия в състояние на крайно напрежение, поглеждайки на няколко секунди в огледалото за задно виждане дали бебето е още заспало. Знаеше от опит колко трудно е да приготви правилно бутилката, когато то реве от глад. Нещо винаги се объркваше: пластмасовата опаковка не искаше да се отвори или се изплъзваше от държача, или имаше мъничка дупка на дъното, или не завърташе правилно горната част, какво ли не. Беше изумително колко много неща можеха да се оплескат в една толкова проста операция.
Този път обаче боговете бяха на негова страна. Приготви бутилката, измъкна бебето от кошницата, без да го буди, и го отнесе към зоната за хранене, където намери сенчеста пейка. То не отвори очички, докато биберонът не докосна устничките му. Посумтя малко, а после се нахвърли, като засмука силно със свирепост, която накара Том да се разсмее високо, докато шишето трепереше ритмично в ръката му. Това му напомни за риболова, за дръпването, когато рибата кълвеше, за шока да си свързан с друг живот.
— Изгладняло мъниче си ми ти, нали?
Бебето се загледа в него, докато гълташе и сумтеше — не с обожание, помисли си Том, не дори и с благодарност, но поне толерантно, като че ли си мислеше: „Нямам представа кой си, но предполагам, че всичко е наред“.
— Знам, че не съм майка ти — прошепна той. — Но правя най-доброто, което мога.
Кристин я нямаше от доста време, достатъчно дълго, че малкото да пресуши бутилката и Том да започне да се тревожи. Вдигна бебето в изправено положение, като го потупа по гърба, докато не изпусна малко оригване, което вече не изглеждаше сладко, когато усети познатата, отчайваща мокрота по рамото си. Мразеше киселата миризма на повърнато, начина, по който полепваше по дрехите и ноздрите, много по-гадна субстанция от бебешкото ако.
Бебето се размърда, затова Том го заведе на разходка наоколо, която, изглежда, му хареса. Зоната за отдих беше скромна — без ресторанти или бензиностанция, само скучна едноетажна постройка с тоалетни, машини за напитки и рафтове с информационни брошури за чудесата на Кънектикът — но заемаше изненадващо голямо пространство. Имаше зона за пикник с шест маси, зона за кучета и второстепенен паркинг за камиони и превозни средства за инвалиди.
Докато вървеше край големите камиони, Том бе поздравен от група Босоноги в кафява каравана „Додж“ с мичигански номера. Бяха петима, три момчета и две момичета, всички на колежанска възраст. Докато момичетата гукаха на бебето — изглеждаха особено очаровани от малката мишена на челото му — един червенокос младеж с превръзка на точки около главата попита Том дали отива към Маунт Поконо за фестивала на слънцестоенето, продължаващ цял месец.
— Ще е шумно — каза той и направи гримаса, докато вдигаше ръка да почеше старателно ребрата си. — Много по-добре от миналата година.
— Не знам — каза Том и сви рамене. — Малко е трудно с бебе.
Едно от момичетата вдигна поглед. Имаше горещо тяло, лош тен и един липсващ зъб.
— Аз ще я гледам — каза. — Не ми пречи.
— Да бе, да — разсмя се един от нейните приятели, красив младеж с неприятно изражение. — Между оргиите.
— Майната ти — каза му тя. — Наистина ме бива с децата.
— Освен когато е надрусана — намеси се трети. Беше голям и мускулест, занемарил се футболен играч. — А тя се друса през цялото време.
— Момчета, вие сте задници — отбеляза второто момиче.
Кристин го чакаше до беемвето, гледаше го със замислено изражение, а черната ѝ коса блестеше на следобедното слънце.
— Къде беше? — попита го тя. — Помислих си, че сигурно си ме зарязал.
— Хранех бебето. — Той ѝ показа празната бутилка за инспекция. — Изяде всичко.
— Ха — изсумтя Кристин, без дори да се преструва на загрижена.
— Попаднах на Босоноги. Цял ван. Казаха, че има голям фестивал в Поконос.
Кристин бе говорила с едно от момичетата в тоалетната.