Същото лято нещата бавно започнаха да се разчуват. Някой постна клип на мистър Гилкрест в Ютюб, озаглавен: АЗ СЪМ СЮНГЕР ЗА БОЛКАТА ВИ, който стана вирусен. Тълпите на лекциите му се увеличаваха, поканите да говори зачестиха. През септември той вече наемаше нафталинената епископална църква в Рочестър, провеждаше маратони по прегръщане всяка събота и в неделя сутринта. Том и Хъбс понякога стояха на масата с продуктите в преддверието, продаваха дивидита с лекции и тениски — на най-популярната пишеше ДАЙ МИ Я отпред и МОГА ДА Я ВЗЕМА на гърба, както и самиздатски мемоари с меки корици, озаглавени „Бащина любов“.
Мистър Гилкрест пътуваше много през тази есен — беше първата годишнина от Внезапното заминаване — и изнасяше лекции из цялата страна. Том и Хъбс бяха сред доброволците, които го караха до и от летището, опознаваха го, постепенно печелеха доверието му. Когато напролет организацията започна да се разраства, мистър Гилкрест помоли двамата да ръководят бостънския отдел, да организират и промотират лекционно турне из кампусите и да правят каквото друго намерят за подходящо, за да разпространяват знанието сред колежанските кръгове за онова, което бе започнал да нарича Движение за изцелителни прегръдки. Беше въодушевяващо да те натоварят с толкова голяма отговорност, да си в самата основа на един феномен, който се беше появил толкова неочаквано — също както беше едно време да работиш в интернет, мислеше си Том — но също и малко зашеметяващо, всичко се разрастваше толкова бързо, простираше се в толкова различни посоки едновременно.
По време на това първо лято в Бостън Том и Хъбс започнаха да чуват притеснителни слухове от хора, които познаваха още от седалището им в Рочестър. Мистър Гилкрест се променял, казваха те, позволявал на славата да му замае главата. Купил си модерна кола, започнал да носи различни дрехи и отделял твърде много време на красивите млади жени и тийнейджърки, които се редели да го прегръщат. Както изглежда, бил започнал да се нарича Холи Уейн и намеквал за някаква специална връзка с Бог. По няколко повода споменал Исус като свой брат.
Когато той пристигна през септември, за да изнесе първата си лекция в претъпкана къща в Нортийстърн, Том видя, че това е истина. Мистър Гилкрест беше нов човек. Бащата с разбито сърце в раздърпан костюм беше изчезнал, заменен от рокзвезда със слънчеви очила и тясна черна тениска. Когато поздрави Том и Хъбс, в гласа му имаше надменна хладина, сякаш те бяха просто наемни работници, а не предани последователи. Той ги инструктира да дават бекстейдж пропуск на всяко сладко момиче, което изглежда обещаващо, „особено ако е китайче, индианче или от сорта“. На сцената той не само предлагаше прегръдки и симпатия; говореше за приемането на дадената му от Бога мисия да поправи света, да изличи щетите, нанесени от Внезапното заминаване. Подробностите оставаха неясни, обясняваше той, не защото не искаше да им ги каже, а защото самият той още не ги знаеше. Идваха при него една по една, в серия от пророчески сънища.
— Запазете връзката — каза той на публиката си. — Вие ще научите първи. Светът зависи от нас.
Хъбс беше обезпокоен от онова, което видя тази нощ. Той мислеше, че мистър Гилкрест се е опил от собствената си чаша, че се е трансформирал от вдъхновяващ лидер до изпълнителен директор на месиански култ към личността (Том щеше да чува това обвинение многократно). След няколко дни търсене Хъбс каза на Том, че приключва с това, че макар да обича мистър Гилкрест, не може чистосърдечно да продължи да служи на Холи Уейн. Каза, че напуска Бостън и се връща при семейството си в Лонг Айлънд. Том се опита да го разубеди, но Хъбс беше непреклонен.
— Ще се случи нещо лошо — каза той. — Усещам го.
Измина цяла година, преди предчувствията на Хъбс да се сбъднат, и през това време Том остана лоялен последовател и ценен работник в Движението за изцелителни прегръдки, като помогна да се открият нови теренни офиси в Чапъл Хил и Кълъмбъс, преди да се установи на синекурна длъжност в центъра в Сан Франциско, където обучаваше новите учители да ръководят уъркшоповете по медитация върху своя специален човек. Том обичаше града и се наслаждаваше да среща нови групи студенти всеки месец. Имаше няколко кратки връзки — новопокръстените учители бяха предимно жени — но съвсем не толкова много, колкото можеше. Сега беше друг човек, по-въздържан и съзерцателен, съвсем различен от колежанчето с боядисано лице, решено да си легне с някоя на всяка цена.
На хартия движението процъфтяваше — членската маса нарастваше стабилно, парите ги засипваха, медиите им обръщаха внимание — но поведението на мистър Гилкрест ставаше все по-безотговорно. Беше арестуван във Филаделфия, след като го хванаха в хотелската стая с четиринайсетгодишно момиче. Случаят бе спрян по липса на доказателства — момичето настояваше, че те „просто си говорели“, но репутацията на мистър Гилкрест претърпя сериозен удар. Няколко от лекциите му в колежи бяха отменени и за кратко Холи Уейн стана любима тема на късните телевизионни програми, като най-прясната инкарнация на отколешния мошеник, похотливия божи човек.