Но тя беше жена на средна възраст, четирийсет и шест годишна съпруга и майка, чиито най-добри години бяха минали. Мег беше секси момиче с големи очи, в средата на двайсетте си години, с изскубани вежди, руси кичури и следи от професионален маникюр. В Паметната си книга беше залепила с тиксо годежен пръстен с малко камъче, заради което приятелките ѝ сигурно бяха пищели от завист. Сигурно беше ужасно време да си млад, помисли Лори. Да бъдеш лишен от всичките си надежди и мечти, да знаеш, че бъдещето, на което разчиташ, никога няма да дойде. Сигурно беше, като да ослепееш или да загубиш крайник, дори ако вярваш, че Бог е приготвил нещо по-добро за теб точно зад ъгъла, нещо чудесно, което дори не можеш да си представиш.
Мег отгърна нова страница и започна да пише ново съобщение, но Лори така и не видя какво е. Отвори се врата и те се обърнаха в унисон, за да видят как Стивън Грайс излиза на входната площадка. Беше средностатистически човек с очила и малко коремче, който носеше топъл вълнен пуловер, който Лори не можа да се въздържи да не пожелае. Той се поколеба за миг-два, като че ли свикваше с нощта, после слезе по стълбите и се отправи през моравата към колата си, която изпусна приветствено чуруликане при приближаването му.
Те тръгнаха след него, но загубиха от поглед колата, когато сви надясно в края на пряката. Хипотезата на Лори, базирана само на догадка, беше, че Грайс вероятно отива към „Сейфуей“ за някакво нощно лакомство, боровинков кекс или сладолед с масло от орехи пекан, или може би плочка черен шоколад, обсипан с бадеми, някоя от многобройните храни, за които тя си мечтаеше от време на време през деня, обикновено през дългата гладна интерлюдия, която разделяше сутрешната купа овесена каша от вечерната супа.
Супермаркетът беше на десет минути бърз ход от Ръсел Роуд, което означаваше, че ако бе права и побързаха, може би щяха да хванат Грайс, преди да напусне магазина. Разбира се, той вероятно отново щеше да се качи в колата и да се върне у дома си, но нямаше нужда да изпреварва нещата чак толкова. Освен това искаше Мег да разбере, че наблюдението е гъвкава дейност, свързана с импровизация. Беше напълно възможно Грайс да не отива в „Сейфуей“ и да го загубят напълно. Но беше също толкова вероятно, докато правят това, да се натъкнат на някой друг в списъка и така можеха да прехвърлят вниманието си към него. Или пък можеха да попаднат на някоя напълно непредвидена ситуация с хора, чиито имена дори не знаеха. Целта беше да си държиш очите отворени и да отиваш там, където ще можеш да свършиш най-добра работа.
При всички случаи беше облекчение да се движат, да прекратят криенето в храсталака. По мнението на Лори упражненията и чистият въздух бяха най-добрата част от работата ѝ, поне в подобни нощи, когато небето беше ясно и температурите все още бяха над пет градуса. Опита се да не мисли какво ще е през януари.
Тя спря на ъгъла да запали цигара и предложи една на Мег, която се дръпна леко, преди да вдигне ръка в напразен жест на отказ. Лори бутна пакета към нея по-настоятелно. Тя мразеше да се налага, но правилото беше абсолютно ясно: Наблюдателят на обществено място трябва винаги да носи запалена цигара.
Когато Мег продължи да отказва, Лори натика една цигара — „Грешните отломки“ осигуряваха обща марка с остър вкус и подозрително химически аромат, която поръчваха на едро в местния офис — между устните на младата жена и задържа клечка пред нея. Мег се задави силно на първото дръпване, както винаги ставаше, после изскимтя леко с отвращение, след като пристъпът премина.
Лори я потупа по ръката, за да я увери, че се справя добре. Ако можеше да говори, щеше да ѝ изрецитира мотото, което и двете бяха научили на ориентирането: Не пушим за удоволствие. Пушим, за да разгласяваме вярата си. Мег се усмихна насила и замахна пред очите си, докато отново тръгваха.
Лори отчасти завиждаше на Мег за страданието ѝ. Точно така трябваше да бъде — жертва пред Бог, умъртвяване на плътта, сякаш всяко издишване е дълбоко лично оскверняване. За Лори, която пушеше в колежа и през двайсетте си години, но спря трудно цигарите по време на първата си бременност, беше различно. За нея да започне отново след всички тези години беше като завръщане у дома, запретено удоволствие, което се бе промъкнало в строгия режим на лишения, който представляваше животът на Грешните отломки. Жертва в нейния случай би било да откаже цигарите за втори път, да не е в състояние да се наслади на първата сутрешна цигара, онази, която имаше толкова хубав вкус, че понякога оставаше в спалния си чувал и изпускаше кръгчета към тавана заради самото забавление.