На паркинга на „Сейфуей“ нямаше много коли, но Лори не можеше да изключи възможността някоя от тях да е на Грайс — той караше безличен седан в тъмен цвят, а тя бе пропуснала да забележи марката, модела или номера — така че тръгнаха да го търсят в магазина, като се разделиха, за да покрият повече пространство.
Лори започна от сектора за плодове и зеленчуци, като заобиколи плодовете, за да избегне изкушението — беше болезнено да гледа ягодите, дори да мисли за тях — и претича край зеленчуците, които изглеждаха толкова невъзможно свежи и подканващи, всеки беше реклама на тази обречена планета, която го бе създала: тъмнозелени броколи, червени чушки, плътни глави зеле, влажни зелени салати, чиито разперени листа се придържаха от цветни ленти.
Щандът на пекарницата беше мъчение дори толкова късно през деня — имаше само няколко случайни багети, сусамов геврек и един бананово-орехов мъфин, останки за контейнера със стари печива. Мястото бе просмукано от остатъчен аромат на прясно изпечен хляб, който се смесваше с ярките светлини и надутата музика — „Кристалният каубой“, беше странно, защото не бе чувала тази песен от години — и който предизвика у нея претоварване на сетивата. Тя се почувства почти замаяна от желание, изумена от спомена, че супермаркетът някога е бил мъчително задължение за нея, поредната неизбежна стъпка в досадния кръг на живота ѝ, не по-вълнуващ от бензиностанция или поща. Само за няколко месеца той бе станал екзотичен и въздействащ, градина, от която тя и всеки, когото познаваше, бяха прогонени, без значение дали го осъзнаваха.
Не започна да диша по-леко, докато не обърна гръб на апарата за билети, за да намери убежище сред рафтовете с пакетирани храни — консерви боб и кутии със суха паста и бутилки салатен дресинг — всякакви хубави неща, но нищо, за което да се налага да се спира, за да не грабне и да натъпче в устата си. Самото разнообразие на продукти беше главозамайващо, едновременно нелепо и впечатляващо: четири рафта, посветени само на сосовете за барбекю, сякаш всяка марка притежаваше свои уникални и могъщи характеристики.
„Сейфуей“ беше полузаспал, имаше само по един-двама клиенти в отдел, повечето от които се движеха бавно и оглеждаха рафтовете със замаяни изражения. За нейно облекчение всички я подминаваха, без да кажат и дума или дори да кимнат. Според протокола на „Грешните отломки“, тя трябваше да отвърне на поздрава не с усмивка или махване, а като се взре право в очите на поздравилия я човек и преброи бавно до десет. Беше достатъчно неловко с непознати и случайни познати и напълно разстройващо, когато се сблъскаш с близък приятел или член на семейството, и двамата изчервени и несигурни — прегръдките бяха изрично забранени — докато в гърлото ти се надига потоп от неизразими чувства.
Очакваше да попадне на Мег някъде край отдела за замразени стоки — географският център на магазина — но не изпита тревога, когато мина през напитките, кафето и чая, чипсовете и снаксовете, без дори да я зърне. Беше ли възможно да са се разминали, без да разберат, всяка да е завила зад щанда, който другата тъкмо е подминала, по едно и също време?
Лори се изкуши да се върне по стъпките си, но продължи напред чак до млечните продукти, откъдето бе започнала Мег. Нямаше никого, освен един-единствен клиент пред нарязаното сирене, плешив мъж с жилава конструкция на бегач, в който тя твърде късно разпозна Дейв Толман, бащата на един от бившите съученици на сина ѝ. Той се обърна и ѝ се усмихна, но тя се престори, че не го забелязва.
Знаеше, че е било безотговорно да остави Мег без наблюдение. Първите няколко седмици в лагера можеха да са трудни и дезориентиращи. Новодошлите бяха склонни да се връщат към стария си живот, ако получеха възможност. Това, разбира се, не беше проблем. „Грешните отломки“ не беше култ, както невежите обичаха да твърдят. Всеки член можеше да дойде и да си тръгне по желание. Но беше работа на помощника да осигури напътствие и компания през това уязвимо време, като помага на подопечния си да премине през неизбежните кризи и моменти на слабост, така че да не се обезкуражи и да направи нещо, за което ще съжалява цяла вечност.