„МЕЙПЪЛТЪН Е ЗАБАВЕН“ ПРЕДСТАВЯ:
НОЕМВРИЙСКА СРЕЩА ЗА ВЪЗРАСТНИ
(ДИДЖЕЙ, ТАНЦИ, НАПИТКИ, НАГРАДИ)
ОТ 20:00 ДО ПОЛУНОЩ — В СТОЛА НА УЧИЛИЩЕ „ХОТОРН“
„«Мейпълтън е забавен» ли? — помисли си тя, улавяйки неочаквано своя огорчен образ в стъклената врата. — Това шега ли е?“ Ако беше, значи бе за нейна сметка, една вече не млада жена в официална рокля, на път да влезе в училище, което децата ѝ никога нямаше да имат шанс да посещават. „Съжалявам — каза им тя, сякаш се криеха в ума ѝ и осъждаха всичко, което правеше. — Не помислих за това.“
— Какво става? — надникна Карън през рамото ѝ. — Заключено ли е?
— Разбира се, че не е заключено.
Нора бутна вратата, за да покаже на сестра си колко е глупав въпросът ѝ.
— Не съм и смятала, че е — отвърна Карън раздразнено.
— Тогава защо питаш?
— Защото ти просто стоеше там, ето защо.
„Млъкни — помисли си Нора, докато пристъпваха в главния коридор, ярък тунел с полиран кафяв под и многобройни обществени зелени шкафчета, които се простираха безкрайно от едната му страна. — Моля те, просто млъкни.“ На стената срещу главния кабинет висеше колекция от автопортрети на ученици, разположени над банер, на който пишеше: „Ние сме мустангите!“. Беше болезнено да гледа всички тези свежи, изпълнени с надежда неумело представени лица, да мисли за всички щастливи майки, които ги изпращат сутрин с раниците и обяда и ги вземат от входа следобед.
„Здравей, миличка, как беше днес?“
— Имат отлична програма — каза Карън, сякаш развеждаше бъдещ родител. — Силни са и в музиката.
— Страхотно — измърмори Нора. — Може би трябва да се запиша.
— Просто разговарям. Не е нужно да се обиждаш.
— Извинявай.
Нора знаеше, че се държи като кучка. Беше нечестно, особено предвид факта, че Карън бе единственият човек, когото можеше да измуфти да дойде с нея с толкова кратко предизвестие. Нора невинаги харесваше сестра си и почти никога не се съгласяваше с нея, но винаги можеше да разчита на Карън. Всички други, на които се обади — така наречените ѝ близки приятели от групата на майките, в която тя вече не членуваше — се измъкнаха под предлога на семейните задължения и какво ли не, но едва след като се опитаха да я разубедят да ходи.
„Сигурна ли си, че е добра идея, скъпа? — Нора мразеше снизходителния начин, по който я наричаха скъпа, сякаш беше дете, неспособно да взема решения само. — Не искаш ли да изчакаш още малко?“
Имаха предвид още малко, за да се успокои прахът, вдигнат от статията, за която всички в града вероятно още шепнеха: РАЗБИРА СЕ ДОБРЕ С ДРУГИ: ГОРЕЩИТЕ СРЕЩИ НА ТАТКОТО „ГЕРОЙ“ СЪС СЕКСИ УЧИТЕЛКА. Нора я беше прочела веднъж, в кухнята си, след изненадващото посещение на Мат Джеймисън, но това беше достатъчно всички ужасни подробности на жежката афера на Дъг с Кайли Манхайм да се запечатат завинаги в ума ѝ.
Дори сега, две седмици по-късно все още ѝ беше трудно да приеме идеята за Кайли като Другата жена. В съзнанието на Нора тя беше все още любимата учителка на децата ѝ от академията „Младите филизи“ — приятно, енергично момиче, току-що завършило колеж, което някак успяваше да изглежда невинно и безопасно, въпреки че имаше пиърсинг на езика и татуиран ръкав на лявата си ръка, който очароваше малките деца. Тя беше авторката на чудесното оценяващо писмо, което Нора някога вярваше, че ще пази вечно, задълбочен анализ от три страници на първата година на Ерин в академията, която хвалеше „необичайните ѝ социални умения“, „неизтощимото любопитство на ума ѝ“ и нейното „безстрашно чувство за приключения“. Нора носеше писмото навсякъде няколко месеца след четиринайсети октомври, за да може да го чете винаги когато иска да си припомни дъщеря си.
За жалост, нямаше съмнения относно правдивостта на обвиненията на преподобния. Той беше спасил един стар, привидно счупен лаптоп на Кайли от боклука — момчето от компютърния магазин ѝ казало, че харддискът е изгорял — и използвал наскоро придобитите си умения за възстановяване на информация, за да изрови истинско съкровище от уличаващи имейли, компрометиращи снимки и „шокиращо категорични“ чат сесии между „красивия баща на две деца“ и „прелестната млада възпитателка“. Бюлетинът включваше няколко изобличаващи откъса от тази кореспонденция, в които Дъг разкриваше неизявен преди усет към еротично писане.
Нора беше съсипана не само заради евтиното разкритие — тя не беше подозирала нищо, разбира се — но също и заради очевидната наслада на преподобния от оповестяването му. Тя се кри няколко дни след избухването на скандала и направи мислено преглед на целия си брак, като се чудеше дали абсолютно всяка минута от него е била лъжа.