Нора се обърна по посока на гласа, който беше тих и смътно познат. За един дълъг празен момент сякаш бе изгубила способността си да мисли и да говори.
— Съжалявам, че ви безпокоя — каза Кайли. Беше отрязала косата си по момчешки късо, което ѝ отиваше, хубав контраст с хипстърското мастило на ръката ѝ, което Дъг явно намираше за възбуждащо. „Яки татуировки — бе едно от съобщенията, публикувани от преподобния Джеймисън. — Помолих жена ми да си направи, но тя отказа.“ — Може ли да поговорим за момент?
Нора остана безмълвна. Най-налудничавото беше, че тя си бе представяла вариант на този миг толкова ясно, че го знаеше наизуст. През първите няколко дни след като научи за аферата на Дъг, си фантазираше непрестанно, с най-големи подробности за това, как нахлува в „Младите филизи“ насред почивката и зашлевява Кайли през лицето наистина силно, докато всички учители и деца ги гледат.
„Уличница — щеше да каже простичко, сякаш това беше истинското име на Кайли. (Тя експериментира с алтернативен сценарий, в който крещеше думата като проклятие, но беше твърде мелодраматично и доста по-незадоволително.) — Ти си отвратителен човек.“
След това щеше да зашлеви измамното ѝ лице по другата страна, а звукът от удара щеше да се отразява като изстрел в тъмната стая за игри. Имаше и още неща, които планираше да каже след това, но думите не бяха от значение. Плесниците бяха.
— Абсолютно ще ви разбера, ако не искате — продължи Кайли. — Знам, че това е неловко.
Нора се взираше в нея и си спомняше колко хубаво — пречистващо и дори праведно — беше да я предизвика в тези фантазии, като че ли беше инструмент на божията справедливост. Но сега разбираше, че всъщност иска да накаже въображаемата Кайли, една по-красива и по-уверена жена от онази, която стоеше пред нея. Истинската Кайли изглеждаше твърде объркана и разкаяна за плесници. Също така беше доста по-ниска, отколкото я помнеше Нора, може би защото не бе обградена от море малчугани.
— Мисис Дърст? — Кайли премигна разтревожено към Нора. — Добре ли сте, мисис Дърст?
— Защо продължаваш да ме наричаш така?
— Не знам. — Кайли изучаваше ретро маратонките си от велур. В своите прилепнали дънки и тясна изрязана тениска — също черна, с бял удивителен знак между това, което Дъг наричаше „малки цици на мажоретка“ — би изглеждала по̀ на място в някой сутеренен рокклуб, а не в училищен стол. — Просто не смятам, че имам право да използвам личното ви име.
— Колко деликатно.
— Съжалявам. — Лицето на Кайли придоби по-интензивен розов цвят. — Просто не очаквах да ви видя тук. Преди не сте идвали на срещите.
— Не излизам много — обясни Нора.
Кайли рискува една колеблива усмивка. Лицето ѝ беше малко по-пълно от преди, малко по-обикновено. „Май вече не сме толкова млади, а?“ — помисли си Нора.
— Вие сте наистина добра танцьорка — каза ѝ Кайли. — Изглеждаше, че се забавлявате там.
— Забавлявам се страхотно — каза Нора. Усещаше как хората ги гледат от разстояние, насочвайки вниманието си към драмата. — Ами ти? Забавляваш ли се?
— Тъкмо пристигнах.
— Има много възрастни хора — отбеляза Нора. — Може би някои са дори женени.
Кайли кимна, сякаш оцени подигравката.
— Заслужавам това — каза тя. — И просто искам да знаете колко съжалявам за случилото се. Повярвайте ми, не можете да си представите колко ужасно се почувствах…
Тя продължаваше да говори, но всичко, за което Нора можеше да мисли, бе сребърният пиърсинг в средата на езика ѝ, матовата метална перла, която проблясваше от време на време, когато Кайли отвореше устата си малко повече. Това беше друго от любимите неща на Дъг, обект на една имейл рапсодия, която Нора не можеше да прогони от паметта си:
Свирките ти са поразителни! Четиризвездни! Най-добрите, които съм получавал. Обичам начина, по който се спускаш по мен, толкова бавно и секси, и ме облизваш с вълшебния си език, и обичам колко много и ти го обичаш. Какво ми каза — по-добро от сладолед? Трябва да спра веднага — ще свърша само докато си мисля за горещата ти малка уста. Любов, целувки и сладолед.
„Най-добрите, които съм получавал.“ Този ред я беше убил, той приличаше повече на предателство, отколкото сексът. През дванайсетте години, които бяха прекарали заедно с Дъг, тя му беше правила много свирки и той изглеждаше достатъчно доволен от тях. Може би дори твърде доволен, започваше да си мисли тя, малко твърде самонадеян. Тя няколко пъти се беше оплаквала от начина, по който той просто буташе главата ѝ към слабините си — без думи, без нежност, просто мълчалива команда — и той се беше престорил, че слуша внимателно, като беше обещал в бъдеще да е по-внимателен. За известно време наистина беше, а после вече не беше. Към края се стигна дотам, че за нея целият акт беше отровен и вече не можеше да каже дали го прави защото иска, или защото той очакваше от нея това. Очевидно Кайли беше много по-добра.