— Исках да ви позвъня — казваше тя, — но после аз, не знам, след всичко станало…
Кайли спря рязко, а очите ѝ се разшириха, когато забеляза Карън да се приближава към тях с войнствена целенасоченост, голямата сестра на помощ. Тя застана покровителствено пред Нора, точно пред лицето на Кайли.
— Какво не е в ред с теб? — попита я настоятелно с глас, изпълнен с възмущение. — Луда ли си?
— Всичко е наред — промърмори Нора и постави ръка на рамото на сестра си, за да я спре.
— Не, не е наред — каза Карън, без да сваля очи от Кайли. — Изумена съм колко нахална трябва да си, за да си подадеш носа тук. След това, което направи…
Кайли се наведе настрани, опитвайки се да възстанови контакта си с Нора.
— Съжалявам — каза тя, — мисля, че е по-добре да вървя.
— Добра идея — каза Карън. — Изобщо не трябваше да идваш тук.
Нора седеше до сестра си и наблюдаваше заедно с почти всеки на дансинга как Кайли се обърна и тръгна по дългия път на срама през помещението към вратата. Тя държеше раменете си изправени и брадичката вдигната през цялото време, компенсирайки с добрата си стойка факта, че вече не е добре дошла.
Правилата не налагаха двойката да прави секс в стаята си, но изискваха и двамата играчи да се съблекат по бельо. Джил и Макс познаваха това упражнение и започнаха веднага щом влязоха в розовата спалня на сестрата на Дмитрий.
— Пак ти — каза Макс, като се тръшна на леглото в чифт боксерки на шотландско каре, които Джил вече беше виждала няколко пъти.
— Мда. — Тя беше сигурна, че той е също толкова добре запознат с черните ѝ гащички и бежовия сутиен. — Денят се повтаря.
— Добре де. — Той оскуба малко пух от пъпа си и го пусна на пода. — Можеше и да е по-зле, нали?
— Определено. — Тя се покатери на леглото до него, като използва хълбока си, за да го избута към стената. — Можеше да е абсолютно по-зле.
Не беше просто мила. Макс беше сладко, умно момче и тя винаги чувстваше облекчение да остане сама с него. Беше приказлив и бяха открили отдавна, че не си пасват като сексуални партньори, така че по тази линия между тях нямаше напрежение. С Дмитрий беше по-сложно. Той беше по-хубав от Макс и по-заинтересуван от секса, но беше дал всячески да се разбере, че предпочита да е със Зоуи или Ейми. Понякога ставаше и с нея, но след това Джил винаги беше тъжна. Истинската катастрофа беше да завърши с Джейсън, но това почти никога не се случваше. Не знаеше как го търпи Джини. Може би просто гледаха женско порно заедно.
Майк мушна ръката ѝ.
— Студено ли ти е?
— Малко.
Той отви кувертюрата откъм краката им и ги зави и двамата с нея.
— По-добре ли е?
— Да, благодаря.
Тя го потупа по бедрото, после се сви на една страна, за да изгаси лампата, тъй като и двамата обичаха да лежат на тъмно. Понякога имаше чувството, че са като стара женена двойка, като родителите ѝ например. Помнеше, че като отиваше в спалнята, за да им каже „лека нощ“, двамата изглеждаха също толкова удобно и доволно в пижамите си, докато четяха с очила на носа. Напоследък баща ѝ изглеждаше малко загубен, леглото беше разбалансирано, като че ли щеше да се преобърне. Тя откри, че това е причината той да спи толкова често на дивана.
— Мистър Колман ли ти е по биология? — попита Макс.
— Не, мис Гупта.
— Колман беше наистина добър. Не смятам, че трябваше да го уволняват.
— Той каза доста гадни неща.
— Знам. Не защитавам това, което каза.
Няколко седмици по-рано мистър Колман бе казал в един от класовете си, че Внезапното заминаване е естествен феномен, вид глобална автоимунна реакция, начин, по който земята се бори с върлуващата човешка зараза. „Ние сме — каза той. — Ние сме проблемът. Ние разболяваме планетата.“ Група деца се разстроиха от това — едно от тях бе загубило майка си на четиринайсети октомври — и някои родители подадоха официално оплакване. Едва миналата седмица училищният съвет обяви, че мистър Колман се е съгласил на ранно пенсиониране.
— Не знам — каза Макс. — Наистина не смятам, че това, което каза, е толкова налудничаво.
— Беше сурово — напомни му Джил. — Той каза, че взетите хора са негодни. Семействата им не харесаха това.
— Мнозина твърдят точно обратното — отбеляза Макс. — Казват, че останалите тук сме негодни.