— Това също е гадно.
Известно време помълчаха. Джил изпитваше приятна сънливост — не ѝ се спеше, просто беше отпусната. Чувстваше се добре да лежи на леглото в мрака под завивката, а до нея да има топло тяло.
— Джил? — прошепна Макс.
— Ммм?
— Имаш ли нещо против да се оправя?
— Не — отвърна тя. — Давай.
Кайли беше вече при главния кабинет, когато Нора я настигна. Коридорът беше празен, флуоресцентните светлини бяха потискащо ярки; лицето на Кайли беше мокро от сълзите. Смутена, Нора извърна поглед към изумителното петно на ръката ѝ, многоцветна експлозия от лози, листа, балончета и цветя, чието получаване сигурно беше боляло адски.
— Нямаш ли палто?
Кайли подсмръкна и избърса очите си.
— В колата е.
— Мога ли да те попитам нещо? — Гласът на Нора беше странно спокоен, въпреки вътрешното ѝ вълнение. — Той щеше ли да ме напусне?
Кайли поклати глава.
— В началото мислех, че може би да, но това беше самозаблуда.
— Какво искаш да кажеш?
— Не знам. След първите няколко пъти спряхме да говорим за това. То просто слезе от дневен ред.
— И ти се примири, така ли?
— Не съвсем. — Кайли се опита да се усмихне, но не изглеждаше по-щастлива. — Просто не разсъждавах трезво. Искам да кажа, знаех, че не трябва да се обвързвам с женен мъж. Но въпреки това се случи. За какво става въпрос?
Нора сметна, че въпросът е реторичен. Във всеки случай Кайли трябваше да разбере отговора му сама.
— Любопитна съм как започна — попита тя.
— Ами просто се случи. — Кайли сви рамене, сякаш аферата оставаше мистерия и за нея. — Тоест флиртувахме малко сутрините, когато оставяше Ерин. Правех му комплименти за вратовръзката, а той ме дразнеше, че изглеждам уморена, питаше ме къде съм била през нощта. Но повечето бащи…
— Кога стана…?
Кайли се поколеба.
— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?
Нора чуваше музиката, която се носеше от столовата — „Да изгорим къщата“, песен, която винаги бе харесвала — но приглушена и далечна, сякаш долиташе от миналото, а не от помещение в края на коридора. Тя кимна на Кайли да продължи.
— Добре. — Кайли изглеждаше нещастна, сякаш знаеше, че прави грешка. — Беше на празненството. Ти взе децата вкъщи, но Дъг остана да помогне с почистването. След това отидохме да пийнем по нещо. И после се започна.
Нора си спомняше празненството — Ерин не беше спала следобед този ден и прекара почти цялата вечер в сълзи — но не помнеше Дъг дори да е бил там, да не говорим за времето, когато се е прибрал или как се е държал. Всичко бе изчезнало невъзвратимо.
— Продължили сте толкова дълго. Почти година.
Кайли се намръщи, сякаш сметките на Нора не излизаха.
— Нямахме такова усещане. Едва се виждахме. Той се отбиваше веднъж седмично за час-два, ако имах късмет, и после си тръгваше. Не можех да се оплаквам, нали? Бях се съгласила на това.
— Но сигурно сте говорили за бъдещето. Какво ще стане. Искам да кажа, ти не би могла да продължиш така безкрайно.
— Опитах, повярвай ми. Но той нямаше търпение за подобни разговори. Винаги казваше: „Не тази вечер, Кайли. Не мога да понеса това точно сега“.
Нора не можа да сдържи смеха си.
— Звучи ми като Дъг.
— Беше такова момче. — Кайли поклати глава и се усмихна нежно на спомена. Но после изражението ѝ се замъгли. — Мисля, че го накарах да се почувства отново готин. Мистър Скучен Корпоративен Семеен Мъж с приятелка като мен. Все едно беше таен агент.
Нора изсумтя, поразена от правдоподобността на тази история. Дъг си падаше малко хипстър, когато го срещна в колежа — пишеше музикални обзори в училищния вестник, имаше рошава брада и играеше на фризби — но се отказа от тази своя версия в деня, в който се записа в бизнесучилището. Стана толкова неочаквано и необратимо, че Нора прекара целия първи семестър в опити да разбере къде бе отишло момчето, с което спеше. „Хей — каза ѝ той, — ако ще се продаваш, поне трябва да имаш куража да го приемеш.“ Но може би старото му Аз му липсваше повече, отколкото допускаше.
— Харесваше гадния ми апартамент — продължи Кайли. — Имам едно студио над „Ранкин“, зад болницата. Пълна дупка е, но поне се отървах от лудите съквартиранти. Както и да е, в общи линии е една голяма стая с падащо легло и малка маса с два стола, които намерих на боклука. Абсолютен безпорядък. Дъг смяташе, че е забавно. Мислеше също, че колата ми е смешна. Тя е на около дванайсет години.
— Можеше да се държи като сноб за подобни неща.