— Не беше гаден. По-скоро бе изумен, че мога да живея по този начин. Сякаш имах избор, нали? Искам да кажа, вашата къща е толкова красива, че той сигурно е смятал, че всички…
Гласът ѝ изтъня, сякаш със закъснение бе осъзнала грешката си.
— Били сте в дома ми?
— Само веднъж — увери я Кайли. — По време на пролетната ваканция. Когато беше завела децата при родителите ти и Дъг остана да работи.
— О, боже. — Това пътуване беше малка катастрофа. Тя и децата бяха хванати в брутално задръстване на „Гардън Стейт Паркуей“ и трябваше да отбие, за да може Джеръми да използва спешно банкета на магистралата. Тя просто стоеше там и държеше ръката му, взирайки се в небето, докато той си вършеше работата, а мудната река от коли пъплеше край тях толкова бавно, че човек можеше да ги задмине. Когато Дъг се присъедини към тях през уикенда, изглеждаше странно весел и се държеше много по-добре с родителите ѝ от обикновено. — Вкъщи ли спахте? В леглото ни?
— Съжалявам. — Кайли изглеждаше покрусена. — Не трябваше да го правя.
— Все едно. — Нора сви леко рамене, сякаш нищо вече не можеше да я нарани. Някои дни наистина се чувстваше така. — Дори не знам защо те питам всички тези неща. Не че вече има значение.
— Разбира се, че има.
— Не съвсем. Искам да кажа, той все пак ме изостави. Изостави и двете ни.
— Не нарочно — каза Кайли.
Изглеждаше доволна, че е включена.
И двете се обърнаха едновременно, стреснати от стремителното тропане на стъпки в иначе тихия коридор. Нора знаеше, че е Карън, още преди да я види как се подава иззад ъгъла, сякаш закъсняваше за час.
— Добре съм — каза тя, вдигнала ръка като регулировчик.
Карън спря. Погледът ѝ се прехвърли от Нора към Кайли и отново към Нора.
— Сигурна ли си?
— Просто говорим.
— Забрави за нея — каза Карън. — Върни се на танците.
— Само още минутка, става ли?
Карън вдигна и двете си ръце в жест на капитулация. После вдигна равнодушно рамене и се отправи към столовата, а токчетата ѝ потракваха укорително. Кайли изчака звукът да утихне.
— Искаш ли да знаеш още нещо? Изпитвам облекчение да ти казвам тези неща.
Нора знаеше какво има предвид. Колкото и стресиращо да бе да узнае подробности от аферата на Дъг, беше също и терапевтично, като липсващо парче от миналото, което ѝ връщаха.
— Само още едно нещо. Той говореше ли понякога за мен?
Кайли завъртя очи.
— Само през цялото време.
— Сериозно?
— Да. Винаги казваше, че те обича.
— Шегуваш се. — Нора не можеше да скрие съмнението си. — Той почти не ми го казваше. Дори когато аз го казвах първа.
— Беше като ритуал. Веднага след секса той ставаше сериозен и казваше: „Това не е, защото не обичам Нора“. — Каза тези думи с дълбок мъжки глас, съвсем различен от този на Дъг. — Понякога го казвах заедно с него. „Това не е, защото не обичам Нора.“
— Еха. Сигурно си ме мразела.
— Не те мразех — казах Кайли. — Просто ревнувах.
— Ревнуваше? — Нора се опита да се засмее, но звукът заглъхна в гърлото ѝ. От много време не бе смятала себе си за някой, от когото може да се ревнува. — Защо?
— Ти имаше всичко, нали така? Съпруга, къщата, прекрасните деца. Всичките онези приятели и хубави дрехи, йогата и ваканциите. А аз дори не можех да го накарам да те забрави, докато бяхме в леглото.
Нора затвори очи. От доста време Дъг беше неясен образ в ума ѝ, който изведнъж отново се проясни. Можеше да го види да лежи на леглото до Кайли, гол и самодоволен, след като я е изчукал, напомнящ ѝ сериозно за семейните си задължения, за неугасващата любов към жена си, даващ ѝ да разбере, че може да има само това и нищо повече.
— Не го е било грижа за мен — обясни Нора. — Просто не е понасял да те вижда щастлива.
Съдейки по безгрижния начин, по който се бе смъкнала до шкафчето, Кевин първо помисли, че Нора Дърст може би е заспала или вероятно е пияна. Но когато се приближи, видя, че очите ѝ са широко отворени и будни. Тя дори успя да се усмихне бегло, когато я попита дали е добре.
— Добре съм — отвърна. — Просто малко си почивам.
— Аз също — каза Кевин, защото това беше по-дипломатично от истината, че всъщност идва да я провери, след като няколко души му бяха казали, че са я видели сам-сама в коридора и че изглежда доста объркана. — Вътре е много шумно. Едва си чуваш мислите.
Тя кимна по начин, който означаваше, че едва го слуша и просто иска да си тръгне. Кевин не желаеше да ѝ се натрапва, но имаше и чувството, че ѝ е нужна компания.
— Чудесно е, че дойде — продължи той. — Изглеждаше, че си прекарваш добре. По-рано.