— Не си падаме много по алкохола.
— Ясно. — Хенинг стисна палеца и показалеца си и ги поднесе към устните си. — Обичате билки, нали?
Том кимна благоразумно. Босоногите определено обичаха билката.
— Имам и от нея — докладва Хенинг. — Спираме за почивка след няколко часа, ако искате да се присъедините към мен.
Преди Том да успее да отговори, водата в тоалетната отново се пусна.
— Благодаря ти, Исусе! — промърмори Хенинг.
От тоалетната излезе жената на средна възраст и се усмихна погнусено на Хенинг.
— Цялата е ваша.
По пътя си към нея Хенинг дръпна още веднъж от въображаемия джойнт.
— До после, смръдльо.
Унесен от песента на големите гуми, Том потъна в сън някъде след Оглала. Събуди се малко по-късно — нямаше представа колко е спал — от звука на гласове и смущаващо усещане за тревога. Автобусът беше тъмен, с изключение на блестенето на няколко разпръснати лампи за четене или лаптопи и му отне няколко секунди, за да си събере ума. Обърна се инстинктивно, за да провери Кристин, но пред погледа му се изпречи войникът. Той седеше точно до нея, в ръката му имаше уиски и говореше с тих, поверителен глас.
— Хей! — Гласът на Том прозвуча по-високо, отколкото бе възнамерявал, и му спечели няколко раздразнени погледи и шъткания от спътниците му. — Какво прави…?
— Смръдльо. — Хенинг говореше тихо. На лицето му имаше мило изражение. — Събудихме ли те?
— Дженифър? — Том се наведе напред, опитвайки се да зърне Кристин. — Добре ли си?
— Добре съм — каза тя, но Том помисли, че долавя нотка на упрек в гласа ѝ, който знаеше, че заслужава.
Предполагаше се, че той ѝ е бодигард, а спеше на служба. Един господ знаеше колко дълго е била притисната така, парирайки опитите на някакъв пиян войник.
— Заспивай. — Хенинг се пресегна през пътеката и го потупа по рамото с нещо като родителско успокоение. — Няма за какво да се тревожиш.
Том разтърка очи и се опита да мисли. Не искаше да настройва Хенинг срещу тях или да причинява смут. Точно това трябваше да избягват, да привличат ненужно внимание към себе си.
— Слушай — каза той с най-приятелския и разумен глас, който можеше да докара, — не искам да съм гадняр, но наистина е късно, а не сме спали много през последните няколко дни. Ще е наистина яко, ако просто се върнеш на седалката си и ни позволиш да си починем.
— Не, не — запротестира Хенинг. — Не е това. Ние просто си говорехме.
— Нищо лично — обясни Том. — Приканвам те учтиво.
— Моля те — настоя Хенинг. — Имам нужда да поговоря с някого. В момента минавам през много гаден период.
Звучеше искрен и Том започна да се чуди дали не прекалява. Но просто не харесваше цялата ситуация, някакъв непознат, притиснат до Кристин, заел мястото, от което той толкова глупаво се беше отказал.
— Всичко е наред — каза му Кристин. — Нямам против Марк да остане.
— Марк, а?
— Така се казвам — кимна Хенинг.
— Добре. Все тая. — Том въздъхна, признавайки поражението си. — Ако тя е съгласна, предполагам, че и аз съм.
Хенинг протегна бутилката, сякаш беше предложение за мир. „Майната му“, помисли си Том. Пийна малко и трепна, когато алкохолът запали гърлото му.
— Точно така — каза Хенинг. — До Омаха има много път. Можем и да си прекараме добре.
— Марк ми разказваше за войната — обясни Кристин.
— Войната? — Той потрепна, когато шоковата вълна от бърбъна премина през тялото му. Изведнъж се почувства изтрезнял, напълно буден. — Коя война?
— В Йемен — каза той. — Шибан ад.
Кристин задряма, но Том и Хенинг продължиха да говорят тихо и да си разменят бутилката през пътеката.
— Заминавам след десет дни. — Хенинг звучеше невярващо. — Дванайсетмесечно назначение.
Каза, че произлизал от семейство на военни. Баща му служел, както и двамата му чичовци и една леля. Хенинг и по-големият му брат Адам били сключили договор да постъпят във войската точно след четиринайсети октомври. Идвал от малък селски град, пълен с вярващи в Библията християни, и тогава почти всички вярвали, че настъпва краят на света. Очаквали да избухне голяма война в Близкия изток, битката, предречена в Откровението на Йоан. Врагът им щял да е армията на самия Антихрист, водача с меден език, който щял да обедини силите на злото под едно знаме и да нахлуе в Светите земи.
Дотук обаче нищо такова не се беше случило. Светът беше пълен с корумпирани и окаяни тирани, но през последните три години никой от тях не беше израснал до приемлив Антихрист и никой не беше нападнал Израел. Вместо една голяма война имаше обичайното количество гадни малки войни. Афганистанската беше почти свършила, но Сомалия все още тънеше в хаос, а конфликтът в Йемен се влошаваше. Преди няколко месеца президентът бе обявил ескалация на наборите.