— Говорих с един, който току-що се е върнал — каза му Хенинг. — Каза, че там е като в каменната ера, само пясък, чакъл и саморъчни експлозиви.
— По дяволите. — Том пийна още една глътка от бърбъна. Започваше да се чувства доста отпуснат. — Страх ли те е?
— Да, мамка му. — Хенинг подръпна меката част на ухото си, сякаш искаше да я изтръгне. — Аз съм на деветнайсет. Не искам да се събудя в Германия с един отрязан крак.
— Това няма да се случи.
— С брат ми се случи. — Хенинг говореше делово, гласът му беше равен и хладен. — Шибана кола бомба.
— О, човече. Това е гадост.
— Ще го видя утре. За първи път след инцидента.
— Как се справя?
— Добре, предполагам. В инвалидна количка е, но скоро ще получи нов крак. От онези хайтек чудеса.
— Доста са яки.
— Може да стане като онези бионни бегачи. Четох статия за един човек, който е даже по-бърз, отколкото преди. — Хенинг преглътна последните капки от бърбъна, после пъхна бутилката в джоба на седалката пред себе си. — Ще е странно да го видя така. Големият ми брат.
Хенинг се облегна назад и затвори очи. Том мислеше, че потъва в сън, но после той издаде тихо ръмжене, сякаш тъкмо му беше хрумнало нещо интересно.
— Схванал си нещата, смръдльо. Ходиш където искаш, правиш каквото искаш. Никой не ти заповядва и не се опитва да ти пръсне главата. — Той погледна Том. — Така е, нали? Просто се мотаете насам-натам в търсене на купон?
— Наше задължение е да си прекарваме добре — обясни Том. Той беше доста запознат с теологията. Много от учителите, които обучаваше в Сан Франциско, бяха минали през Босоногите, преди да последват Холи Уейн. — Вярваме, че удоволствието е дар от Създателя и че го славим винаги когато си прекарваме добре. Единственият грях е нещастието. За нас това е правило номер едно.
Хенинг се ухили.
— Тази религия ми допада.
— Звучи просто, но не е толкова лесно, колкото си мислиш. Човешката раса сякаш е програмирана за нещастие.
— Схващам — каза Хенинг с изненадващо убеждение. — От колко време го правите?
— Около година. — Том и Кристин бяха изгладили историята си точно за такъв тип разпити и той беше доволен от това. Беше малко пиян, за да импровизира. — Бях в колежа, но беше толкова безсмислено. Светът наближава края си, а аз ще получа степен по счетоводство. Какво ще ми помогне това?
Хенинг почука по челото си.
— Ами тези кръгове?
— Това е мишена. Цел. Така че Създателят да ни разпознава.
Хенинг се взря в Кристин. Тя дишаше тихо, главата ѝ бе облегната на прозореца, чертите ѝ бяха деликатни в съня, сякаш бяха нарисувани върху лицето ѝ, вместо скулптирани.
— Защо нейната е с друг цвят? Означава ли това нещо?
— Въпрос на личен избор е. Като подписа. Аз използвам кафяво и златно, защото това бяха цветовете на гимназията ми.
— Аз бих използвал зелено и бежово — каза Хенинг. — Като камуфлаж.
— Готино — кимна в знак на одобрение Том. — Не съм виждал такива досега.
Хенинг се наведе през пътеката, сякаш искаше да сподели тайна.
— Значи е истина?
— Кое?
— Че правите оргии и пушите?
От това, което Том бе чул, Босоногите организираха празници на слънцестоенето в пустинята, където всички ядяха гъби, приемаха киселина, танцуваха и се чукаха. Не му звучеше много страхотно, просто голям, мърляв студентски купон.
— Ние не ги наричаме оргии — обясни той. — Приличат на духовно уединение. Нали знаеш, като ритуал за свързване.
— Съгласен съм с това. Нямам против свързването с няколко сладки хипарки.
— Наистина ли? — Том не издържа: — Дори ако си сменят бельото веднъж седмично?
— Какво пък? — ухили се Хенинг. — Чистотата идва отвътре, нали така?
Кристин го сбута, за да го събуди, когато отбиха към автогарата в Омаха. Том усещаше главата си уголемена и омекнала, твърде тежка за врата му.
— О, боже. — Той затвори очи срещу яростта на слънчевата светлина през тъмния прозорец. — Не ми казвай, че е сутрин.
— Горкото бебче.
Тя го потупа леко по ръката. Седяха един до друг. Том бе заел мястото на Хенинг.
— Ух. — Той завъртя език в устата си. Имаше противен вкус — на застоял бърбън, трева, изгорели газове и тъга. — Просто ме застреляй и да приключваме.
— Няма начин. По-забавно е да гледам как страдаш.