Обетът за мълчание забраняваше и смеха наред с говоренето, но няколко души се самозабравиха и се изкикотиха на следващия слайд — къща, осветена като вегаски бордей, ливадата пред нея бе отрупана със случайни коледни статуи — рождественската сцена, стадо елени, надуваем Гринч, няколко елфи и войници, ангели и пластмасов снежен човек, плюс кисел човечец с шапка, който трябваше да е Ебенизър Скрудж.
КОЛЕДА Е РАЗСЕЙВАНЕ. ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ ДА СЕ РАЗСЕЙВАМЕ.
Лори бе гледала много пауър пойнт презентации през последните шест месеца и дори бе помагала да се сглобят някои от тях. Презентациите бяха съществена част от комуникацията между Грешните отломки, вид преносима служба без проповедници. Тя вече бе установила структура, знаеше, че някъде към средата винаги има обрат, отклонение от темата към единственото нещо, което имаше истинско значение.
КОЛЕДА Е ЧАСТ ОТ СТАРИЯ СВЯТ.
Надписът остана, докато се сменяха серия от образи, представящи света на миналото: магазин на „Уолмарт“, човек с косачка, Белият дом, мажоретките на „Далас Каубойс“, рапър, чието име Лори не знаеше, пица, която не можеше да понесе да гледа, красив мъж и елегантна жена на вечеря със свещи, европейска катедрала, изтребител, претъпкан плаж, майка, кърмеща детето си.
СТАРИЯ СВЯТ ГО НЯМА. ТОЙ ИЗЧЕЗНА ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ.
В презентациите на Грешните отломки Възнесението се илюстрираше със снимка, от която неумело бяха изтрити определени хора. Някои от фотошопираните бяха известни личности, други бяха от местна величина. Една снимка в серията беше направена от Лори — спонтанен кадър на Джен Сасман на една експедиция за бране на ябълки, когато децата бяха на десет години. Джил се хилеше и държеше блестяща червена ябълка. Мястото на Джен беше празно, бледосиво петно, очертано от ярките есенни цветове.
НИЕ СМЕ ЧАСТ ОТ НОВИЯ СВЯТ.
Екранът се изпълни с познати лица, които се появяваха едно след друго, всички неусмихващи се членове на Мейпълтънския клон. Мег се появи към края заедно с други обучаващи се и Лори стисна крака ѝ като поздравление.
НИЕ СМЕ ЖИВОТО НАПОМНЯНЕ.
Двама мъже наблюдатели стояха на гаров перон и се взираха в двама добре облечени бизнесмени, които се опитваха да се преструват, че ги няма.
НЯМА ДА ИМ ПОЗВОЛИМ ДА ЗАБРАВЯТ.
Две жени наблюдателки придружаваха по улицата млада майка, която буташе бебешка количка.
ЩЕ ЧАКАМЕ И ЩЕ НАБЛЮДАВАМЕ, И ЩЕ ДОКАЖЕМ, ЧЕ СМЕ ДОСТОЙНИ.
Отново се появиха същите две снимки, но с изтрити наблюдатели, чиято липса се набиваше на очи.
ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА БЪДЕМ ЗАБРАВЕНИ.
Часовник с тиктакащ секундарник.
НЕ ОСТАВА МНОГО.
От стената в тях се взираше мъж с тревожен поглед. Беше на средна възраст, леко пухкав, не особено красив.
ТОВА Е ФИЛ КРАУТЪР. ФИЛ Е МЪЧЕНИК.
Лицето на Фил бе заместено от това на по-млад мъж с брада и горящи фанатични очи.
ДЖЕЙСЪН ФАЛЦОНЕ СЪЩО Е МЪЧЕНИК.
Лори поклати глава. Горкото момче. Едва ли беше по-голям от нейния син.
ВСИЧКИ СМЕ ГОТОВИ ДА БЪДЕМ МЪЧЕНИЦИ.
Лори се зачуди как приема Мег това, но не можеше да разчете изражението ѝ. Бяха говорили за убийството на Джейсън и разбираха опасността, в която се намираха всеки път когато напуснеха лагера. Въпреки това нещо в думата „мъченик“ я караше да потръпва.
ПУШИМ, ЗА ДА РАЗГЛАСЯВАМЕ ВЯРАТА СИ.
На стената се появи изображение на цигара, бяло-жълт цилиндър, висящ на абсолютно черен фон.
НЕКА ПУШИМ.
Една жена на първия ред отвори нов пакет цигари и го пусна из стаята. Една по една жените от Синята къща палеха цигара и издишаха, напомняйки на себе си, че времето изтича и че не се страхуват.
Момичетата спаха до късно и оставиха Кевин да се грижи за себе си сам през по-голямата част от сутринта. Той слуша радио известно време, но бодрата празнична музика го дразнеше, депресиращо напомняне за по-заети и по-щастливи отминали Коледи. Беше по-добре да го изключи, да почете вестник и да си изпие кафето в тишина, да се преструва, че това е обикновена сутрин.
„Ивън Балзър — помисли си той, името изплува нежелано от блатото на застаряващата му памет. — Той правеше така.“
Балзър беше стар приятел от колежа, тих, наблюдателен човек, който живееше на етажа на Кевин през втората му година. През повечето време странеше от всички, но през пролетния семестър двамата посещаваха курс по икономика. Стана им навик да учат заедно по няколко нощи седмично и да изпиват по няколко бири и да хапват крилца, щом свършат.
С Балзър беше забавно — той беше умен, иронично шеговит, с мнение за всичко — но беше трудно да го опознаеш лично. Говореше главно за политика, музика и филми, но мълчеше като военнопленник, когато някой го попиташе за семейството му или за живота му преди колежа. Минаха месеци, преди да се довери на Кевин достатъчно, за да му разкаже за миналото си.