— Изглеждаш добре — каза той, като я изучаваше с притеснителна прямота. — Харесвам сива коса. Всъщност те подмладява. Иди разбери.
Лори усети, че се изчервява. Не беше сигурна дали е искрено засрамена, или е заради Мег, която седеше до нея. И все пак беше приятно да получи комплимент, помисли си. Кевин не беше толкова стиснат като съпрузите на някои от приятелките ѝ, особено в ранните дни на брака им, но през последните години похвалите определено се бяха разредили.
— Аз самият съм малко посивял — каза той и потупа главата си отстрани. — Предполагам, че е нормално.
Вярно беше, осъзна Лори, макар че не беше забелязала промяната, докато той не ѝ я посочи. „Осезаемо“, би му казала, ако можеше. Като повечето мъже от своето поколение, и Кевин имаше момчешки вид доста по-дълго, отколкото му се полагаше, а сивата коса — колкото и малко да беше — му придаваше тежест.
— Свалила си доста килограми — продължи той, хвърляйки замислен поглед към околностите на катарамата си. — Аз тренирам, но сякаш не мога да падна под деветдесет.
Лори трябваше да положи съзнателно усилие да не мисли твърде много за тялото му. Идваше ѝ малко в повече да го гледа толкова отблизо след цялото това време, да се сблъска с реалното физическо тяло, да изпита леката гордост заради собствеността, която беше една от по-сладките страни на брака им: „Съпругът ми изглежда добре“. Не беше точно красив, но бе привлекателен с широките си приятелски рамене. Носеше сиво горнище от анцуг, което тя някога вземаше в дъждовните дни, свободно и меко на допир.
— Трябва да се откажа от късното хапване. От микровълновите буритоси и боровинковите пайове, и други подобни боклуци. Това ме убива.
Мег изпусна тих стон и Лори хвърли насочващ поглед към кухнята, но Кевин не схвана намека. Беше твърде разсеян от телевизора, където Джими Стюарт преживяваше нещо, заекваше и размахваше ръце. Той грабна дистанционното от масичката и го изключи.
— Не мога да понасям този филм — измърмори. — Напомни ми никога повече да не го гледам.
Без телевизора къщата изглеждаше зловещо тиха, почти погребална. Часовникът на декодера показваше само четири и двайсет, но вечерта наближаваше, през прозорците нахлуваше мрак.
— Джил не е вкъщи — обяви Кевин, макар да не беше необходимо. — Излезе преди час с приятелката си Ейми. Знаеш за Ейми, нали? Живее тук, с нас, от края на лятото. Добро дете е, но е малко дива. — Кевин дъвчеше устната си, сякаш обмисляше труден въпрос. — Джил е добре, предполагам. Но преживява трудна година. Наистина ѝ липсваш.
Лори запази абсолютно празно изражение, не искаше да издава облекчението, което бе изпитала при липсата на дъщеря си. С Кевин можеше да се справи. Той беше голям мъж и тя можеше да разчита на него да се държи като такъв, да приеме факта, че връзката им бе претърпяла необходима и безвъзвратна промяна. Но Джил беше още дете и Лори бе нейна майка, а това бе нещо напълно различно. Кевин се изправи рязко от стола.
— Ще ѝ звънна. Тя ще се разстрои, ако те изпусне.
Отиде до кухнята, за да вземе телефона. Веднага щом тръгна, Мег извади бележника си и надраска „Тоалетна?“. Кимна благодарно, когато Лори ѝ посочи далечния край на коридора, и веднага се отправи натам.
— Не става — обяви Кевин при завръщането си, все още с телефона в ръка. — Оставих съобщение, но тя невинаги проверява. Знам, че би искала да те види.
Взираха се един в друг. По някаква причина беше по-неловко, когато Мег я нямаше. Въздухът излизаше от устата на Кевин на тънка струя.
— Не съм се чувал с Том. От лятото насам. Малко се тревожа за него. — Той изчака миг, преди да продължи. — Тревожа се и за теб. Особено след случилото се миналия месец. Надявам се, че внимаваш.
Лори сви рамене, за да му даде да разбере, че е добре, но жестът излезе по-противоречив, отколкото възнамеряваше. Кевин сложи ръка върху нейната, на няколко инча над лакътя. В жеста нямаше нежност, но кожата на Лори се наелектризира от допира му. Беше минало много време.
— Виж — каза той, — не знам защо си тук, но наистина се радвам да те видя.
Лори кимна, опитвайки се да предаде чувството, че и тя се радва. Сега ръката му се движеше, правеше колебливи движения нагоре-надолу по нейната ръка, които не бяха достатъчно целенасочени, за да се определят като милувка. Но Кевин беше от онези мъже, които не осъществяваха случайни докосвания. Той я пипаше рядко, освен ако не мислеше за секс.