Наближаваха ъгъла, когато тя чу стъпки и гласа на Кевин, който я викаше по име. Обърна се и го видя да тича по средата на улицата, без палто или шапка, и да размахва едната си ръка във въздуха, сякаш се опитва да спре такси.
— Забрави това — каза ѝ той, когато я настигна. В ръката му имаше кутийка, сиротният подарък, който беше забелязала под елхата. — Искам да кажа, аз забравих. За теб е. От Джил.
Лори вече знаеше това. Подаръкът от Кевин щеше да е по-немарлив, буцест и небрежен, с възможно най-малко украшения. Но кутийката, която той държеше, бе увита с внимание, хартията беше изпъната, ръбовете бяха остри, панделката бе навита с ножица и пръсти.
— Тя щеше да ме убие — добави той, задъхан повече, отколкото Лори би очаквала от толкова кратко тичане.
Прие подаръка, но не посегна да го отвори. Виждаше, че той иска да остане, за да го види, но не мислеше, че е добра идея. Вече бяха прекарали много семейни Коледи, много повече, отколкото бе полезно за тях.
— Добре — каза той, като този път схвана намека. — Радвам се, че те хванах. И отново благодаря за идването.
Отправи се към къщи, а те продължиха по главната, като спряха до една улична лампа на Хикъри Роуд, за да отворят кутийката. Мег стоеше близо и гледаше с нетърпеливо изражение как Лори методично разопакова работата на дъщеря си, как дърпа панделката, разлепва скоча и маха хартията. Предполагаше, че в кутийката има бижу, но когато махна капака, откри евтина пластмасова запалка върху памучна поставка. Нищо лъскаво, просто един червен Bic за еднократна употреба с три думи, надраскани върху контейнера, вероятно с коректор.
„Не ме забравяй.“
Мег извади цигарите си и двете запалиха поред с новата запалка. Беше наистина сладък подарък и Лори не успя да сдържи сълзите си, като си представи как дъщеря ѝ пише на кухненската маса това кратко прочувствено съобщение с мъничката четка. Беше скъпоценен предмет, изпълнен със сантиментална стойност, ето защо тя нямаше избор, освен да коленичи и да го изхвърли в първия канал, който видяха, промушвайки го през решетката като монета в процеп на машина. Стори ѝ се, че пада много дълго, и едва чу звука, когато се приземи.
Четвърта част
Бъди мой любим
Гадже над средното
Членовете на съвета се бяха събрали за януарската среща. Кевин се беше върнал от Флорида преди две седмици, така че бе малко изненадан от коментарите, които получи за тена си.
— Изглеждате добре, господин кмете!
— Забавления на слънце, а?
— Ходихте ли до Бока? Чичо ми има там местенце.
— Ходи ми се на ваканция!
„Толкова блед ли съм бил?“, зачуди се той, докато заемаше мястото си на дългата маса между съветник Дифацио и съветничката Херера. Или хората реагираха на нещо по-дълбоко от червеникавия оттенък на кожата му, на вътрешната промяна, която не можеха да обяснят по друг начин.
Във всеки случай Кевин бе очарован от здравословната промяна, огромно подобрение в сравнение с унилата сбирка през декември, която се бе състояла с не повече от дузина обичайни заподозрени, повечето от които стари скъперници, противопоставящи се на всякакво държавно харчене — федерално, щатско и местно — с изключение на социалните осигуровки и здравната грижа, от която зависеха. Единственият участник под четирийсет беше репортерката на „Месинджър“, хубаво момиче, тъкмо излязло от колежа, което клюмаше зад лаптопа си.
Той удари с чукчето, за да открие срещата в седем нула нула, без да предостави обичайното петминутно отлагане в полза на изоставащите. Искаше да се придържа към програмата поне веднъж, да придвижва нещата и да приключи колкото се може по-близо до девет. Беше казал на Нора, че ще отиде тогава, и не искаше да я кара да го чака.
— Добре дошли! — каза той. — Хубаво е да видя всички ви тук, особено в толкова студена зимна вечер. Както повечето от вас знаят, аз съм кметът Гарви, а тези красавци от двете ми страни са вашите общински съветници.
Разнесоха се любезни леки ръкопляскания, а после съветник Дифацио се изправи, за да поведе Клетвата за вярност, която изрецитираха със забързано, леко притеснено мънкане. Кевин помоли всички да останат прави за минута мълчание в чест на Тед Фигероа, наскоро починалия зет на съветничката Карни и изтъкната фигура в света на младежкия спорт в Мейпълтън.