Замислих се за моята терапевтка Рут. Какво би направила тя? Рут казваше, че сме съставени от различни части, някои добри, други лоши, и че здравото съзнание може да понесе тази двойственост и да жонглира едновременно с доброто и лошото. Психическото заболяване е именно липса на такава интеграция — накрая загубваме контакт с нашите неприемливи части. Ако искам да помогна на Алисия, трябва да намеря частите, които тя е скрила от самата себе си, отвъд границите на съзнанието; и заедно да свържем точките в психическата й картина. Само тогава може да поставим в правилния контекст ужасните събития от онази нощ, когато Алисия е убила съпруга си. Процесът явно щеше да бъде бавен и труден.
Обикновено когато се започне работа с пациент, няма чувство за неотложност, нито предварително определена терапевтична програма, нормално е да разговаряме в продължение на месеци. В един съвършен свят Алисия би ми разказала за себе си, за живота си, за детството си. Аз щях да слушам и лека-полека да си съставя картина, докато я завърша и стигна до точни и полезни тълкувания. В този случай обаче няма говорене. Нито слушане. Информацията, която ми е необходима, трябва да бъде събрана чрез несловесни улики, като контратрансфер — това са чувствата, които поражда у мен Алисия при сеансите — и каквато информация мога да събера от други източници.
С други думи, бях привел в действие план да помогна на Алисия, без да знам как да го осъществя. И сега трябва аз да работя. Не само за да се докажа пред Диомед, но и нещо много по-важно — да изпълня дълга си пред Алисия. Да й помогна!
Гледах я как седи срещу мен със замъглено от медикаменти съзнание, със слюнка, събираща се около устата й, е потрепващи като прашни молци пръсти и изведнъж ме обзе тъга. Изпитах отчаяно съжаление към нея и онези като нея, за всички нас, наранените и обърканите.
Разбира се, не й казах нищо, и направих онова, което би направила Рут.
Седяхме и мълчахме.
8.
Седнах зад бюрото си и отворих досието на Алисия. Диомед ми го даде доброволно.
— Трябва да прочетеш записките ми — обясни той. — Ще ти помогнат.
Нямах желание да преглеждам записките му, вече знаех какво мисли Диомед, трябваше да разбера какво мисля аз. И все пак ги приех учтиво.
— Благодаря, наистина ще ми помогнат.
Кабинетът ми беше малък и оскъдно обзаведен, забутан в дъното на сградата до аварийния изход. Погледнах през прозореца, малка черна птица кълвеше парче замръзнала трева на земята, вяло и без много надежда.
Потръпнах, в стаята беше студено. Малкият радиатор под прозореца е повреден, а Юри каза, че ще се опита да го поправи, но е най-добре да говоря със Стефани или ако няма резултат, да повдигна въпроса пред Обществото… Почувствах внезапна съпричастност с Елиф и битката й за замяна на счупената щека за билярд.
Прегледах досието на Алисия, без да храня големи надежди. По-голямата част от необходимата ми информация беше в базата данни в интернет. Диомед обаче, като много други по-стари членове на персонала, предпочиташе да пише на ръка докладите си (пренебрегвайки заядливите настоявания на Стефани за обратното), и продължаваше да го прави. Затова сега пред мен лежи дебело като телефонен указател досие с окъсани краища.
Прелистих записките на Диомед, без да обръщам внимание на някак старомодните му психоаналитични тълкувания и се съсредоточих върху ежедневните доклади на психиатричните сестри, които разказват за поведението на Алисия ден по ден. Прочетох ги внимателно, търсех факти, цифри, подробности. Трябваше да знам в какво се въвличам, с какво си имам работа и дали не ме очакват изненади.
В крайна сметка досието разкриваше твърде малко. Когато била приета в затворническата клиника, Алисия прерязала вените си на два пъти и се самонаранявала с каквото й попадне. През първите шест месеца непрекъснато я държали под наблюдение две сестри, а после останала само една. Алисия не положила усилия да общува с другите пациентки или с персонала и останала затворена в себе си и изолирана; и през повечето време другите пациентки не я закачали.
Ако някой не отговаря, когато му говориш и никога не повежда пръв разговор, скоро забравяш, че той е тук. Алисия бързо се сляла с фона и станала невидима.
Открояваше се само една случка в столовата, няколко седмици след приемането на Алисия в затворническата клиника. Елиф я обвинила, че е заела мястото й. Не е ясно какво точно се случило, но конфликтът ескалирал. Алисия явно бе проявила насилие, строшила чиния и се опитала да пререже гърлото на Елиф. Наложило се да я усмиряват, да й дадат силни успокоителни и да я изпратят в изолатор.