Излязохме от бара, спряхме такси и казах адреса на моя апартамент. Мълчахме по време на краткото пътуване. Когато пристигнахме, Кати нежно притисна устни до моите. Сдържаността ми се стопи и я притеглих в обятията си. Продължихме да се целуваме, докато се суетях с ключа за външната врата. Влязохме вътре и веднага започнахме да се събличаме. Препъвайки се, влязохме в спалнята и се хвърлихме в леглото.
Онази нощ беше най-еротичната и блажената в живота ми. Прекарах часове, изследвайки тялото на Кати. Любихме се цяла нощ, до зазоряване. Спомням си, че всичко наоколо беше бяло: покрай краищата на завесите проникваше бяла слънчева светлина, бели стени, бели чаршафи; бялото на очите й, зъбите и кожата й. Не знаех, че кожата може да бъде толкова светла и прозрачна — бяла като слонова кост, тук-там изпъстрена със сини вени, видими под повърхността, като цветни ивици в бял мрамор. Кати беше статуя, гръцка богиня, оживяла в ръцете ми.
Лежахме прегърнати. Кати беше с лице към мен, очите й бяха толкова близо, че ги виждах замъглени. Всъщност гледах в безмълвно зелено море.
— Е? — попита тя.
— Какво?
— Ами Мариане?
— Мариане?
Кати се подсмихна.
— Гаджето ти.
— А, да. — Поколебах се, без да съм сигурен. — Не знам за Мариане. Ами Даниъл?
— Забрави Даниъл! Аз го забравих.
— Наистина ли?
Вместо отговор ме целуна.
Преди да си тръгне, Кати се изкъпа. Докато беше под душа, аз се обадих на Мариане. Исках да си уговорим среща, за да й кажа очи в очи. Тя обаче беше ядосана заради снощи и настоя да говорим по телефона. Мариане не очакваше, че ще скъсам с нея. Но аз направих точно това, колкото мога по-внимателно. Тя се разплака, разстрои се и се ядоса. Накрая й затворих. Жестоко, да — и грубо. Не се гордея с онзи телефонен разговор. Но тогава той изглеждаше като единственото почтено действие, което мога да предприема. И до ден-днешен не знам какво друго можех да направя.
* * *
На първата ни истинска среща се видяхме с Кати в „Кю Гардънс“. Идеята беше нейна. Учуди се, че никога не съм идвал тук.
— Шегуваш ли се? Не си ходил в оранжериите? Има една голяма, с всевъзможни тропически орхидеи, и е горещо като в пещ. Когато учех в театралната школа, ходех там да се стопля. Искаш ли да се видим в „Кю Гардънс“, след като свършиш работа? — И се поколеба. — Или ти е твърде далеч?
— За теб бих отишъл много по-далеч от „Кю Гардънс“, скъпа!
— Кретен — отвърна Кати и ме целуна.
Чакаше ме на входа, увита в огромното си палто и шал и ми помаха като развълнувано дете.
— Хайде, хайде! Ела с мен!
Поведе ме по замръзналата кал към голямата остъклена постройка, където бяха тропическите растения, отвори вратата и се втурна. Последвах я и се изненадах от същинската топлинна атака. Махнах си шала и палтото.
— Виждаш ли? Казах ти, че тук е като в сауна. Не е ли страхотно?!
Тръгнахме по пътеките. Съблякохме си палтата, държахме се за ръце и гледахме екзотичните цветя. Усетих непознато щастие — да бъда в нейната компания. Сякаш се бе отворила тайна врата и Кати мълчаливо ми е направила знак да прекрача прага и да се озова във вълшебен свят на топлина, светлина и цветове и стотици орхидеи в ослепително синьо, червено и жълто.
Имах чувството, че се разтапям в горещината, омеквам по краищата като костенурка, която изпълзява на слънцето след дълъг зимен сън, примигва и се събужда. Кати направи това за мен — тя беше моята покана за живот, която сграбчих с две ръце.
Значи това е любовта, помня, че си го помислих.
Познах я без никакво съмнение. Дотогава не бях усещал подобно нещо. Предишните ми романтични срещи бяха кратки и незадоволителни. Като студент събрах смелостта, подпомогнат от значително количество алкохол, да загубя девствеността си с една канадка, следваше социология. Мередит носеше остри метални шини на зъбите си, които се врязаха в устните ми, докато се целувахме… Последва серия съвсем невдъхновяващи връзки. Така и не намирах специалната връзка, за която копнеех. Мислех, че съм прекалено увреден и не съм способен на интимност. Но сега, всеки път, когато чуя заразителния кикот на Кати, през мен преминава вълна на възбуда. Нещо като осмоза, чрез която поглъщах младежката й жизнерадост, безкористност и радостта й. Съгласявах се с всяко нейно предложение и прищявка.