Алисия не е луда. Тогава каква е? Какъв е изразът в очите й? Коя е правилната дума? Тя е…
Преди да довърша мисълта си, Алисия скочи от стола и се хвърли към мен с протегнати ръце като на хищник. Нямах време да помръдна или да се отместя от пътя й, тя се стовари върху мен и ме събори. Паднахме на пода, ударих си тила в стената. Алисия блъсна главата ми в стената — отново и отново — и започна да ме дере, да удря и драска. Използвах всичките си сили, за да я отблъсна.
Запълзях по пода, стигнах до масата и потърсих пипнешком алармата за нападение. Точно когато пръстите ми я докоснаха, Алисия отново се нахвърли върху мен и изби алармата от ръката ми.
— Алисия…
Пръстите й се вкопчиха в гърлото ми и започнаха да ме стискат и душат. Потърсих алармата, но не я достигнах. Пръстите на Алисия се впиваха по-надълбоко. Не можех да дишам. Отново протегнах ръка и този път сграбчих алармата и я натиснах. Пронизителен вой моментално изпълни ушите ми и сякаш оглушах. Чух далечния звук на отваряне на врата и Юри, който викаше помощници. Отскубнаха Алисия и ме освободиха от хватката й, успях да си поема дъх.
Четирима души усмириха Алисия. Тя се извиваше, риташе и се бореше като обладано от зли духове същество. Алисия не приличаше на човек, а по-скоро на див звяр, на чудовище. Появи се и Кристиан и й даде успокоителни, тя загуби съзнание.
Най-после настъпи тишина.
Обработка: skygge, nedtod, 2019
5.
— Ще щипе малко.
Юри се погрижи за кървящите ми драскотини. Той отвори шишенце тетрахлорфенол9 и намаза с тампон раните. Миризмата на лекарството ме пренесе в медицинския кабинет в училище и събуди спомени за бойни белези от детската площадка, ожулени колене и издрани лакти. Помня топлото, уютно усещане, че медицинската сестра се грижи за мен, превързва ме и ме награждава за смелостта със захарен бонбон. И после щипенето на тетрахлорфенола върху кожата рязко ме върна в настоящия момент, където нараняванията, които получих, не се лекуват лесно.
— Главата ме боли толкова силно, сякаш ме удари с някакъв шибан чук.
— Получил си доста неприятно охлузване, утре ще имаш цицина. По-добре да я наблюдаваме. — Юри поклати глава. — Не трябваше да те оставям сам с Алисия.
— Аз не ти дадох избор.
Той изсумтя.
— Вярно е.
— Благодаря ти, че не казваш: „Казах ти.“ Отбелязвам го и го оценявам.
Юри повдигна рамене.
— Не е необходимо, друже. Професорът ще го каже вместо мен, той иска да те види в кабинета си.
— Аха.
— Изглежда, предпочита да говори с теб, не с мен.
Надигнах се да стана. Юри ме наблюдаваше внимателно.
— Не бързай, почини си малко, увери се, че си готов. Ако ти се вие свят, или те боли главата, кажи ми.
— Добре съм, честна дума.
Това не беше съвсем вярно, но не се чувствах толкова зле, колкото изглеждам. Кървави драскотини и тъмни охлузвания по гърлото, понеже Алисия се опита да ме удуши, беше впила толкова дълбоко пръстите си, че ме разкървави.
Почуках на вратата на професора. Диомед ококори очи, когато ме видя, и изцъка с език.
— Нуждаеш ли се от шевове?
— Не, разбира се, че не, нищо ми няма.
Той ме погледна недоверчиво.
— Влез, Тео, седни.
Другите вече бяха там. Кристиан и Стефани стояха прави, Индира седеше до прозореца. Изпитах чувството, че това е официална среща и се зачудих дали няма да ме уволнят.
Диомед направи знак да се настаня на единствения свободен стол. Втренчи се мълчаливо в мен за момент, барабанеше с пръсти и мислеше какво да каже или как да го каже. Но преди да реши, Стефани го изпревари.
— Това е неприятен инцидент. Изключително неприятен — каза тя и се обърна към мен. — Очевидно на всички ни олекна, като виждаме, че си цял и почти невредим. Това обаче не променя факта, че случаят повдига всевъзможни въпроси. И първият е защо беше сам е Алисия?
— Вината е моя. Аз помолих Юри да си тръгне. Поемам пълната отговорност.
— Кой те упълномощи да вземеш това решение? Ако някой от двама ви беше пострадал сериозно…
— Моля, нека не драматизираме — прекъсна я Диомед. — За щастие никой не пострада сериозно. — Той ме посочи пренебрежително. — Няколко драскотини едва ли са основание за военен трибунал.