Колко е часът? Осем и половина. Къде е Кати? На репетиция? Тя участва в нова продукция на „Отело“ в „Кралската Шекспирова компания“, която не върви особено добре. Безкрайните репетиции й се отразяват, Кати изглежда видимо уморена, бледа, по-слаба от обикновено, бори се с простуди. Връщаше се от репетиции все по-късно всяка вечер и изглеждаше ужасно. Прозява се и направо си ляга. Вероятно ще се прибере най-малко след два часа. Реших да рискувам.
Извадих буркана с марихуана от скривалището и започнах да си свивам джойнт.
Пушех трева още от университета. За пръв път опитах през първия семестър, сам и без приятели, на купон на първокурсници, парализиран от страх да разговарям с някой от добре изглеждащите и уверени младежи около мен. Реших да избягам, но едно момиче до мен ми предложи нещо. Помислих, че е обикновена цигара, после долових ароматния и остър мирис на кълбетата черен пушек. Твърде срамежлив бях да откажа, приех джойнта и го доближих до устните си. Беше лошо свит и се разлепваше в единия край. Вкусът бе различен от тютюна — по-богат, по-силен, по-екзотичен. Вдишах гъстия пушек и се опитах да не кашлям. Отначало усетих лекота в краката. Явно и за марихуаната, както за секса, се вдигаше повече шум, отколкото заслужава. И после се случи нещо невероятно. Сякаш ме заля огромна вълна на отлично физическо състояние и блаженство. Почувствах се в безопасност, отпуснат, абсолютно спокоен, замаян, несъзнаващ нищо.
И така започнах. Не след дълго пушех трева всеки ден. Марихуаната стана най-добрият ми приятел, моето вдъхновение и утеха. Един безкраен ритуал на свиване на джойнтове, облизване, запалване. Надрусвах се дори само от шумоленето на хартийките за увиване и предчувствието за затоплящото, опияняващо въздействие.
За причините за пристрастяване има всевъзможни теории. Може да е генетично, химично, психично… Но марихуаната прави нещо много повече, отколкото да ме успокоява: тревата драстично променя начина, по който преживявам емоциите си; прегръща ме и ме държи в безопасност като обичано дете.
С други думи, марихуаната ме контейнираше.
Английският психиатър и психоаналитик Уилфред Рупрехт Бийон въвежда термина „контейниране“, за да опише способността на майката да се справи с болката на бебето си. В основата на модела „контейнер контейнираното“ лежи представата за това, че бебето проектира своите неконтролирани емоции (контейнираното) в майката, за да ги получи обратно в по-приемлива и по-поносима за него форма. Майката (контейнерът) поема тези емоции и придавайки им смислено съдържание, ги връща към детето. Не забравяйте, че бебешкият период не е време на блаженство, а на ужас. Бебетата са затворени в странен, чужд свят, не виждат добре и са в състояние на постоянна изненада от телата ни, тревожени от глад, газове и движения на червата, завладени са от нашите чувства. Буквално са под атака. Нуждаят се майките да успокоят тревожността и да осмислят съществуването им. И докато майката го прави, бебетата лека-полека се научават сами да управляват физическото и емоционалното състояние. Но способността да се контейнират, пряко зависи от способността на майката да контейнира. Ако тя не е преживяла контейниране от страна на нейната майка, как може да научи бебето на нещо, което не знае?
Човек, който никога не се е учил да контейнира, е измъчван от чувство на тревожност до края на живота си; чувства, които Бийон уместно нарича „безименен ужас“. И такъв човек непрекъснато търси контейниране от външни източници. Той се нуждае от питие или джойнт, за да „успокои“ тази безкрайна тревожност. От тук произлиза пристрастеността ми към марихуаната.
Говорех много за марихуаната и по време на терапията. Борех се с идеята да се откажа и се чудех защо тази перспектива ме плаши толкова. Рут каза, че принудата и насилването никога не произвеждат нещо добро, и че вместо да се принуждавам да живея без трева, по-добре е да призная, че вече съм зависим от нея и не искам или не мога да се откажа. Рут ме убеждаваше, че каквото и да прави марихуаната за мен, все още действа — до деня, когато ще надживее полезността си и тогава аз вероятно с лекота ще се откажа.
И Рут се оказа права. Когато срещнах Кати и се влюбих, марихуаната избледня и мина на заден план. Бях естествено надрусан от любов и не изпитвах потребност изкуствено да се докарвам в добро настроение. Помогна ми и фактът, че Кати не пуши трева. Според нея наркоманите бяха слабохарактерни и мързеливи и живеят на забавен каданс — убождаш ги и те казват „ох“ чак след шест дни.