Изпратено от моя айфон.
Тема: Отговор: Отговор: Отговор: малка мръсница
От: ЛОШОМОМЧЕ22
До: Катирама_1
Ти си курва! Ха-ха! Ще се видим ли по-късно? След репетицията?
Тема: Отговор: Отговор: Отговор: Отговор: малка мръсница
От: Катирама_1
До: ЛОШОМОМЧЕ22
Добре. 8:30? 9? Целувки
Тема: Отговор: Отговор: Отговор: Отговор: малка мръсница
От: ЛОШОМОМЧЕ22
До: Катирама_1
Добре. Ще видя кога ще мога да се измъкна. Ще ти пиша.
Изпратено от моя айфон.
Взех лаптопа от масата, сложих го на коленете си и се втренчих в него. Не знам колко време съм седял така. Десет минути? Двайсет? Половин час? Може би по-дълго. Времето забави ход, сякаш пълзи.
Опитах се да проумея онова, което току-що видях, но все още бях толкова надрусан, че не съм сигурен какво точно видях. Реално ли е? Или недоразумение? Някаква шега, която не разбирам, защото съм дрогиран?
Положих усилия и прочетох друг имейл.
И после още един.
Накрая прочетох всички имейли от Кати до ЛОШОМОМЧЕ22. Някои бяха сексуални, дори мръснишки. Други бяха по-дълги, по-откровени и емоционални и Кати явно беше пияна. Вероятно бяха писани късно през нощта, след като аз съм си легнал. Представих си как спя в спалнята, а Кати е в дневната и пише интимни съобщения на непознатия, с когото се чука.
Реалността изведнъж ме връхлетя и ме разтърси. Вече не бях надрусан. Бях ужасяващо и болезнено трезвен.
Усетих разкъсваща болка в стомаха. Хвърлих настрани лаптопа и хукнах към банята.
Коленичих пред тоалетната и повърнах.
7.
— Имам чувството, че сега е различно от предишния път — казах.
Отговор не последва.
Алисия седеше на стола срещу мен с леко наклонена глава към прозореца. Седеше абсолютно неподвижно с изправен и скован гръб. Приличаше на виолончелист. Или на войник.
— Мисля си как завърши предишният сеанс, когато ти ме нападна физически и се наложи да бъдеш усмирена.
Пак няма отговор. Поколебах се.
— Чудя се дали не го направи като тест? Да провериш от какво тесто съм? Мисля, че е важно да знаеш — не се плаша лесно. Мога да поема всичко, с което ме замериш.
Алисия погледна през прозореца към сивото небе отвъд решетките. Изчаках минута и продължих:
— Трябва да ти кажа нещо, Алисия. Аз съм на твоя страна. Надявам се, че един ден ще го повярваш. Разбира се, нужно е време, за да се изгради доверие. Моята терапевтка казваше, че близостта изисква да ти отговарят повтарящи се преживявания, а това не става за един ден.
Алисия се втренчи в мен немигваща, с неразгадаем поглед. Минутите си минаваха. Атмосферата беше като на тест за издръжливост, не като на терапевтичен сеанс.
Изглежда, не отбелязах напредък в нито една посока. Вероятно всичко е безнадеждно. Кристиан беше прав, че плъховете напускат потъващия кораб. Защо, по дяволите, се катеря по тази развалина и отчаяно се хвърлям към мачтата, готов да се удавя?
Отговорът, разбира се, седеше пред мен. Както се изрази професор Диомед, Алисия беше мълчалива сирена и ме примамваше към гибел.
Изведнъж изпитах отчаяние. Искаше ми се да й изкрещя: Кажи нещо. Каквото и да е. Само говори.
Но не го казах и вместо това наруших терапевтичната традиция. Престанах да пипам леко и внимателно и пристъпих направо към същината на въпроса:
— Искам да говорим за мълчанието ти. И какво означава… какво чувстваш. И по-точно защо спря да говориш.
Алисия не ме погледна. Чуваше ли изобщо какво й говоря?
— Докато седя тук с теб, в съзнанието ми възниква картина — образ на човек, който хапе юмрука си, сдържа вик и преглъща писък. Помня, че когато започнах терапия, ми беше много трудно да плача. Страхувах се, че потокът от сълзи ще ме отнесе и ще ме удави. Вероятно и ти се чувстваш така. Затова е важно да не бързаш с чувството за безопасност и да вярваш, че няма да си сама в този поток и че аз ще газя водата заедно с теб.
Мълчание.
— Смятам се за релационен терапевт — добавих. — Знаеш ли какво означава това?
Мълчание.
— Означава, че Фройд е сгрешил за две неща. Не мисля, че терапевтът е бяла дъска, както твърди той. Ние неволно изпускаме всякаква информация за себе си — по цвета на чорапите и как седя или как говоря. Само докато седя тук с теб, аз разкривам много неща за себе си. Въпреки че полагам огромни усилия да бъда невидим, аз ти показвам кой съм.
Алисия вдигна глава и се втренчи в мен. Брадичката й бе леко наклонена. Имаше ли предизвикателство в погледа й? Най-после съм привлякъл вниманието й. Размърдах се на стола.
— Въпросът е какво можем да направим с това. Може да го пренебрегнем и да го отречем, и да се престорим, че тази терапия е само за теб. Или пък да признаем, че това е двупосочна улица. И после може да започнем наистина, за да стигнем донякъде.