Алисия не отговорила на нито един въпрос. Не можела и не искала да говори. Не казала нито дума и когато я обвинили в убийството на Гейбриъл. Продължила да мълчи и когато я арестували, отказвайки да отрече или да признае вина.
Така и не проговорила.
Дългото й мълчание превърна историята от обикновена семейна трагедия в нещо много по-голямо — в мистерия, в загадка, която обсеби заглавията в пресата и завладя общественото въображение в следващите месеци.
Алисия запази мълчание, но всъщност направи едно изявление. Картина! Започна я, след като я изписаха от болницата и бе под домашен арест преди съдебния процес. Според назначената от съда психиатрична медицинска сестра Алисия не е яла и не е спала — само рисувала.
Обикновено на Алисия й трябвали няколко седмици, дори месеци, преди да се залови с нова картина — правела безброй скици, нареждала и пренареждала композицията, експериментирала с цветове и форми. Нещо като протяжна бременност, последвана от продължително раждане. А после старателно нанасяла всеки щрих. Сега обаче драстично променила творческия си процес и завършила картината само няколко дни след убийството на съпруга си.
За повечето хора това бе достатъчно, за да я осъдят — завръщането й в ателието толкова скоро след смъртта на Гейбриъл издавало изключителна безчувственост, издавало чудовищната липса на угризения на хладнокръвен убиец.
Възможно е. Но нека не забравяме, че Алисия Беренсън, може би и убийца, е и човек на изкуството. Напълно логично бе — поне за мен — да вземе четките и боите и да изрази върху платното сложните си чувства. Нищо чудно, че този път рисуването й се удава с такава лекота, ако скръбта би могла да се нарече нещо леко.
Картината бе автопортрет. Алисия я е надписала в долния ляв ъгъл със светлосиви гръцки букви.
Една дума:
АЛКЕСТИДА.
2.
Алкестида е героиня от древногръцка трагедия. Тя доброволно жертва живота си за своя съпруг Адмет и умира вместо него, когато никой друг не пожелава да го направи. Не е ясно как този разтърсващ мит за саможертва е свързан със ситуацията на Алисия. Истинското значение на думата — Алкестида, остана неразбираемо за мен известно време, докато един ден истината излезе наяве…
Аз избързвам. Изпреварвам случилото се. Трябва да започна отначало и да оставя събитията да говорят сами за себе си. Не трябва да ги оцветявам и да ги изопачавам, или да разказвам лъжи. Ще продължа стъпка по стъпка, бавно и предпазливо. Но откъде да започна? Би трябвало да се представя, но може би е рано. В края на краищата аз не съм герой в тази история. Това е историята на Алисия Беренсън, затова трябва да започна с нея. И с „Алкестида“.
Автопортретът изобразява Алисия в ателието й у дома, в дните след убийството. Застанала е права пред триножник и платно, държи четка за рисуване. Гола. Тялото е нарисувано в безпощадни детайли: кичури дълга червена коса, падащи върху кокалестите рамене, сини вени под прозрачната кожа, пресни белези по двете китки. Между пръстите, държащи четката, капе червена боя — или е кръв? Вглъбена е в рисуването, но платното сякаш е празно. Гледа право в нас и лицето й е безизразно. Устните са леко разтворени. Безмълвна е.
По време на съдебния процес Жан-Феликс Мартин, управителят на малката галерия в „Сохо“, която представяше творбите на Алисия, взе решение да покаже „Алкестида“, порицано от мнозина като търсене на сензация и зловещо. Фактът, че към момента Алисия е подсъдима за убийството на съпруга си, обяснява защо за пръв път в дългата история на галерията пред входа се извиха опашки.
Наредих се на опашката заедно с другите нечестиви почитатели на изобразителното изкуство и зачаках реда си до червените неонови светлини на съседния секс магазин. Един по един затътрихме крака. Влязохме в галерията и веднага ни поведоха, като стадо, към картината. Също както на панаир развълнувана тълпа се отправя към къщата с духове. Лека-полека се оказах най-отпред на опашката и се озовах пред „Алкестида“.
Втренчих се картината, в лицето на Алисия, опитах се да изтълкувам израза в очите й и да разбера, но портретът ме предизвика — не се поддаде. Алисия ме гледаше като безмълвна маска — загадъчна и непроницаема. Не съзирах нито невинност, нито вина в изражението й.
Други хора обаче прецениха, че може да се разчете по-лесно.
— Неподправено зло — прошепна жената зад мен.
— Нали? — съгласи се придружителят й. — Хладнокръвна кучка.