— За любовта. За това колко често бъркаме любовта с фойерверки — с драма и дисфункции. Но истинската любов е тиха и спокойна. Скучна е, ако се гледа от перспективата на силен драматизъм. Любовта е дълбока и спокойна — и неизменна. Предполагам, че ти даваш на Кати любов — в истинския смисъл на думата. Дали тя е способна да я дава на теб, е друг въпрос.
Втренчих се в кутията с хартиените кърпи на масата пред мен. Не ми хареса накъде бие Рут. Опитах се да я отклоня от посоката, в която се е отправи.
— Има грешки и от двете страни — рекох. — И аз я излъгах. За тревата.
Рут се усмихна тъжно.
— Не знам дали повтарящата се сексуална и емоционална измяна с друго човешко същество е на същото ниво като да се надрусваш от време на време. Мисля, че това сочи към много различен вид индивид — някой, който е способен да лъже многократно и да лъже добре; някой, който може да измени на партньора си, без да изпитва угризения…
— Не знаеш дали е така — прекъснах я. Гласът ми прозвуча жалко. — Кати може би се чувства ужасно.
Но дори докато го изричам, не го вярвах. Нито пък Рут го вярваше.
— Не мисля — каза тя. — Според мен поведението й предполага, че Кати е доста увредена и й липсва съпричастност, почтеност и обикновена доброта — всички качества, от които ти преливаш.
Поклатих глава.
— Не е вярно.
— Вярно е, Тео. — Рут се поколеба. — Не мислиш ли, че вероятно си преживял същото и преди?
— С Кати?
Рут поклати глава.
— Не, имам предвид родителите ти, когато си бил малък. Дали има динамика от детството, която ти може би преживяваш повторно?
— Не — изведнъж се усетих раздразнен. — Случващото се с Кати няма нищо общо с детството ми.
— Наистина ли? — недоверчиво попита Рут. — Да се опитваш да доставиш удоволствие на непредсказуем човек, някой емоционално недостъпен, неотзивчив и безчувствен — да се опитваш да го направиш щастлив и да спечелиш любовта му — това не е ли стара история, Тео? Позната история?
Стиснах юмрук и не казах нищо. Рут продължи колебливо:
— Знам колко тъжен се чувстваш. Но искам да се замислиш — вероятно си изпитвал тази тъга много преди да срещнеш Кати. Ти носиш тази тъга от много години. Виж, Тео, едно от най-трудните неща е да признаем, че не сме обичани, когато най-много се нуждаем от обич. Чувството е ужасно — болката да не си обичан.
Тя беше права, разбира се. Мъчех се да намеря правилните думи, за да изразя онова мрачно чувство на измяна в душата си, ужасната тъпа болка; и когато чух Рут да ги изрича — „болката да не си обичан“, — почувствах как те проникват и заемат цялото ми съзнание. Това беше историята на моето минало, настояще и бъдеще едновременно. Не става дума само за Кати, а и за баща ми, за чувствата ми на изоставеност в детството; тъгата ми за всичко, което не съм имал и дълбоко в сърцето си все още вярвах, че никога няма да имам. И Рут казваше, че затова съм избрал Кати. Какъв по-добър начин да докажа, че баща ми е бил прав — че аз съм негоден за нищо и отблъскващ, че преследвам човек, който никога няма да ме обича?
Зарових глава в ръцете си.
— Тогава всичко е било неизбежно? Това ли казваш? Че сам съм си го причинил? Че е безнадеждно, по дяволите?
— Не е безнадеждно. Ти вече не си момче, което зависи от произвола на баща си. Сега си пораснал зрял мъж и имаш избор. Използвай го или като поредното потвърждение за това колко си негоден за нищо, или скъсай с миналото. Освободи се от безкрайното му повторение.
— Как да го направя? Мислиш ли, че трябва да напусна Кати?
— Мисля, че ситуацията е много трудна.
— Но смяташ, че трябва да я напусна, нали?
— Ти измина дълъг път и работи твърде усилено, за да се върнеш пак към живота на неистини и отрицание и емоционално малтретиране. Заслужаваш някоя, която ще се държи с теб по-добре, много по-добре…
— Само го кажи, Рут. Кажи го. Мислиш, че трябва да я напусна?
Тя ме погледна в очите.
— Смятам, че ти трябва да напуснеш. И не го казвам като твой стар терапевт, а като твой стар приятел. Не смятам, че можеш да се върнеш, дори да искаш. Вероятно ще отнеме известно време, но след няколко месеца ще се случи нещо друго и пак ще се озовеш на този диван. Бъди откровен със себе си, Тео — за Кати и за тази ситуация, — и всичко, изградено върху лъжи и неистини, ще отпадне от теб. Запомни, любов, която не включва честност, не заслужава да бъде наричана любов.
Въздъхнах, претърпял поражение, потиснат и много уморен.
— Благодаря ти, Рут, за откровеността. Това означава много за мен.
Тя ме прегърна на вратата, когато излизах. Никога преди това не го бе правила. Почувствах я крехка в ръцете си, костите й бяха толкова нежни. Вдъхнах лекото ухание на цветя от парфюма й и на вълната от плетената жилетка и ми се доплака. Но не се разридах. Не можах. Тръгнах и не се обърнах.