Ето къде го е скрила, помислих си. Зад картината, която мразя. Единственото място, където не погледнах.
Полицейският инспектор погали измачканата, избеляла корица и се усмихна. Разгърна дневника и прегледа страниците.
— Изумително. Стрелките, безпорядъкът…
Кимнах.
— Портрет на един психически неуравновесен ум.
Алън прелисти страниците и после започна да чете на глас:
— „Тео се страхуваше… от звука на гласа ми… Хвана китката ми и заби игла във вената ми.“
Изведнъж почувствах прилив на паника. Не знаех тези думи. Не бях чел този текст. Това беше уличаващото доказателство, което търсех — и беше в неподходящи ръце. Исках да грабна дневника от Алън и да накъсам страниците, но не бях в състояние да помръдна. Бях хванат в капан. Започнах да заеквам.
— Мисля, че… ще е по-добре, ако аз…
Говорех твърде нервно и чух страха в гласа си.
— Да?
— Нищо.
Не направих повече опити да го спра. И без това всяко действие, което предприема, щеше да бъде възприето като уличаващо. Нямаше измъкване. И най-странното беше, че изпитах облекчение.
— Знаете ли, не мисля, че сте били случайно в квартала ми, инспекторе — рекох и му дадох чая.
— Прав сте. Реших, че е най-добре да не ви известявам предварително за посещението си. Но е факт, че дневникът поставя нещата в съвсем друга светлина.
— Любопитен съм да чуя какво пише — чух се да казвам. — Ще ми го прочетете ли на глас?
— Добре.
Почувствах се странно спокоен, когато седнах на стола до прозореца. Инспектор Алън се прокашля и започна да чете:
— „Тео току-що излезе. Сама съм. Пиша тези редове колкото мога по-бързо…“
Докато слушах, погледнах нагоре към белите облаци, които се носеха по небето. Най-после се бяха отворили и заваля сняг. Навън падаха снежинки. Отворих прозореца и протегнах ръка. Улових една снежинка. Гледах я как се разтопява и изчезва върху пръстите ми. Усмихнах се.
И понечих да хвана друга.
Обработка The LasT Survivors
Сканиране: skygge, 2019
Разпознаване, корекция и форматиране: nedtod, 2019
Информация за текста
The Silent Patient
Copyright © Alex Michaelides 2019
All rights reserved
Алекс Майкълидис
Останалото е мълчание
© Юлия Чернева — превод
Илияна Велева редактор
© Живко Петров — художествено оформление на корицата
© Издателство ЕРА, София, 2019
ISBN 978-954-389-513-7
notes
1
Цитатът е по Еврипид, „Трагедии“. Превод от старогръцки на Доротея Табакова и Тамара Петринска — Б.пр.
2
С. Пепис е държавен чиновник. Води дневник в периода 1660-1670 г., времето на Голямата чумна епидемия и пожар в Лондон. — Б.пр.
3
„Дора“ е част от изследването на Фройд „5-те случая“. В този фрагмент ученият анализира случай на хистерия у девойка на 14-16 години. „5-те случая“ са фундаментално произведение на Фройд. — Б.пр.
4
Т. нар. трансфер. — Б.ред.
5
В „Тависток“ се прилага методът на груповата терапия, изоставен през 70-те години на XX век като неефективен. — Б.ред.
6
Музикален инструмент — перкусионен. Метална тръба, извита като триъгълник. — Б.ред.
7
Дървен духов инструмент, разновидност на флейтата. — Б.ред.
8
От раста, религиозно движение. В случая обозначава типичната прическа като на реге певеца Боб Марли. — Б.ред.
9
Карбол, употребява се за дезинфекция. — Б.ред.
10
От фр. — ето! — Б.пр.
11
Творбите на Еврипид обикновено се преписвали на ръка и били предпочитано четиво. През 438 г. пр.н.е. „Алкестида“ е поставена на сцена и печели 1-ва награда в Атина. — Б.ред.
12
Еврипид. Трагедии. Превод от старогръцки Доротея Табакова и Тамара Петринска. — Б.ред.
13
В текста на трагедията Херкулес обяснява на Адмет, че съпругата му е още във властта на подземните богове и трябва време, за да се върне към живота си. — Б.ред.