Представи си как тичам нагоре и намирам Стюарт с прерязано гърло.
Сега тя си го представи. Всичко.
– Ти си помислил... Помислил си, че съм го убила аз.
Той не си направи труда да кимне. Наведе глава.
– Какво направи после, Рей?
По лицето му се затъркаляха сълзи.
– Обзе ме паника...
– Какво направи?
Кръвта. Всичката тази кръв.
– ... или е било тъкмо обратното. Може би внезапно съм прозрял логиката. Бях те видял да
бягаш. Направих си най-очевидното заключение: дошло ти е до гуша от оскърбленията му.
Той е примерен гражданин. Никой не може да ти помогне. Така че си направила каквото е
трябвало. Уредила си среща с него в това отдалечено място, за да го убиеш, а после нещо те е
накарало да избягаш. Може да си се стреснала. Може някой да те е видял. Не знам. Но
остави следи. На паркинга имаше и други автомобили. Някой може да те е запомнил. Ще
намерят трупа и полицията ще започне разследване, ще го проследят назад до „Ла Крим“ и
накрая, така де, всичко ще се стовари на гърба ти.
Сега тя разбра. Той се убеди по израза на лицето й.
– Така че направих единственото нещо, което можах, за да те спася. Отървах се от трупа.
Няма труп, няма престъпление.
Тя започна да поклаща главата си.
– Нима не ти стана ясно? Ако няма труп, хората ще си помислят, че Стюарт е забегнал.
Някой може и да те заподозре, но щом тялото липсва, знаех, че ще бъдеш в безопасност.
– Какво направи, Рей?
– Завлякох го навътре в гората. После се върнах вкъщи и взех лопата, за да го заровя. Но
беше февруари. Почвата бе твърде корава. Опитах се, ала калта не поддаваше. Изминаха
часове. Зазоряваше се. Трябваше да се отърва от трупа. Ето защо се върнах отново у дома и
взех триона...
Ръката й политна към устата.
Кръвта, помисли си отново Рей и затвори очи. Толкова много кръв.
Искал да спре, ала щом трионът се задействал, Рей вече нямал избор. Трябвало да свърши
тази работа. Той не си направи труда да й разкаже и останалото, какво чувствал, когато
режел човешка плът и кости, когато нарязвал на парчета човешко същество, дори толкова
жалко, колкото Стюарт Грийн, и когато ги напъхвал в черни найлонови торби за боклук.
Единственото, което го подкрепяло, била мисълта, че ще спаси жената, която обича. Той взел
торбите, допълнил ги за тежест с камъни и ги откарал до едно място близо до Кейп Мей.
Хвърлил торбите във водата. После се върнал вкъщи, където очаквал да види Каси. Но нея я
нямало. Позвънил й. Не отговаряла. Прекарал нощта треперещ в собственото си легло, като
се мъчел за прогони образите от главата си. Но те не си отивали.
На следващия ден и на пӝ следващия той търсел Каси. Никъде я нямало.
Дните станали седмици, месеци, години. Ала Каси не се появявала.
А за Рей останала само кръвта.
Ирин Андерсън удари в целта.
Бе прекарала по-голямата част от нощта с федералните, с които търсели самоличността на
убитите. Бе твърде рано да се каже нещо определено, но тя вече бе събрала достатъчно
информация за дрехите, ръчните часовници и бижутата им, за да получи представа кои кости
на кого от изчезналите мъже принадлежат. За останалото разчитаха на ДНК анализа. Което
можеше да отнеме известно време.
Щом Ирин имаше свободна секунда, тя щракваше в участъковия компютър. Брум й бе
казал да разгърне търсенето на по-широка основа, да издири което и да е насилие, което би
могло да се свърже с Марди Гра. Няколко минути по-късно тя намери случай, който би
могъл да бъде подходящ, макар всъщност да не бе пряко попадение.
Най-накрая, а не в началото.
Ирин бе търсила убити или изчезнали мъже. Ето защо точно този казус се бе промъкнал
между капките. Накрая случаят бе квалифициран като смърт при самоотбрана, а не като
убийство.
Тъй като никой не бе обвинен в убийство, казусът не бе широко огласен. Някакъв човек на
име Ланс Григс бе намушкан до смърт в дома си близо до Ег Харбър Тауншип, което не бе в