самия Атлантик Сити. Григс имаше дълго досие за домашно насилие. Ето защо случаят
привлече вниманието на обществеността. Не, той не бе изчезнал. Не бе захвърлен в кладенец.
Ала подобно на мнозина други, въвлечени в този случай, Григс бе сериен насилник.
Според доклада съпругата му е била многократно хоспитализирана.
Съседите съобщили за постоянни побоища през последните години. Ченгетата многократно
бяха посещавали жилището им. Ирин поклати глава.
Тя се бе занимавала с много случаи на домашно насилие. Бе чувала всякакви оправдания,
но някъде дълбоко в себе си тя така и не бе разбрала защо съпругите все оставаха в дома си.
Изглежда, че Григс бе нападнал жена си с гаечния ключ, бе счупил крака й, а после бе
притиснал врата й с лоста. Накрая жена му откачила, грабнала ножа и го намушкала.
Предвид дългото досие от арести на името на Григс, тя имаше много снимки в полицейските
архиви и Ирин ги вадеше една по една.
В момента също се занимаваше с това. Когато открили трупа, арестували и съпругата. А
Ирин извади снимката й и я постави досами фотографията на мъжа й.
Щастливата двойка.
– Върху какво работиш?
Тя се обърна и видя Голдбърг. Страхотно, точно това й трябваше. Той също бе изпит и
изтощен, бе разхлабил вратовръзката си до положение, в което можеше да изпълнява
функцията и на колан. Нощта бе дълга за всички.
– Вероятно нищо важно – отвърна Ирин, като протегна ръка да затъмни монитора. – Пак
проучвах престъпленията на Марди Гра.
– Спри.
– Какво?
– Върни го отново – рече Голдбърг.
Ирин с нежелание го върна.
Голдбърг се взря в екрана.
– И тези двамата ли са замесени?
– Да. Убила го е преди години.
Той поклати глава.
– Това няма смисъл.
– Как така?
Голдбърг посочи към екрана.
– Познавам тази жена.
Кръвта върху кухненския под въздейства на Брум като силен удар в корема.
Той стисна пистолета по-здраво и започна да се моли и да обещава най-различни неща с
надеждата, че Лорейн е още жива. Брум се прокле, задето бе говорил с нея, особено на място,
видно от всички наоколо. Нима не бе научил нищо от случая с Тони и Хари Сътън? В случая
бяха въвлечени и много опасни хора.
Как е могъл да постъпи тъй лекомислено?
Сърцето му се блъскаше в гърдите, ала той нямаше никакво време за губене. Трябваше да
отиде при нея, трябваше да се опита да спре кръвотечението.
Брум приклекна, търколи се надясно и отново усети силен шок.
Това, което видя, не бе трупът на Лорейн.
Беше тялото на мъж. Докато го оглеждаше отблизо, Брум си спомни описанието, което
Меган бе дала на мъжа, когото бе срещнала в кантората на Хари Сътън.
Можеше да е същият тип.
Този мъж бе определено мъртъв. Гърлото му бе прерязано.
Брум тъкмо щеше да извърне глава, когато усети пистолет, опрян във врата му.
– Пусни оръжието, Брум – рече Лорейн.
38
Това разби сърцето на Меган по хиляди начини.
Тя се бе учудила на изненадата, с която Рей бе посрещнал новината, че са видели Стюарт
Грийн. Сега вече разбираше. Рей е знаел, че през всичките тези години Стюарт Грийн е бил
мъртъв. Бе направил огромна саможертва, наистина огромна саможертва, за да запази
тайната, която го е разяждала, потискала го е и го е тревожела, тайна, която най-вероятно е
коствала здравето му.
Някои могат да живеят с това. Правят каквото е нужно. Ала Рей бе твърде чувствителен.
Не можеше да го стори. Особено като прибавим и факта, че е бил изоставен от любимата
жена – жената, заради която бе направил огромна саможертва, за да я спаси – и дори е узнал
какво е станало с нея чак сега, седемнайсет години по-късно.
Последното, което Меган каза на Рей, преди да излезе от стаята за разпити, беше, че би
направила всичко, на което е способна, за да се убеди, че ще го освободят. Говореше