дадоха истинското й име и адреса й. Отидох до дома й и измислих как да я докарам обратно
тук.
– Престорила си се, че си видяла Стюарт. Изиграла си го така, сякаш той има нещо общо с
Карлтън Флин.
– Точно така. А когато видях реакцията й, разбрах, че и тя не знае какво е станало с трупа
му. А сега, Брум, е твой ред.
Лорейн се приведе напред.
– Разкажи ми за Стюарт Грийн. Той винаги е бил голяма загадка за мен. Кажи ми какво
стана с трупа му.
И той й каза. Разказа й цялата история за Рей Ливайн, който накълцал мъртвеца на
парчета. Лорейн не изпускаше и дума.
– Бедничкият сладък Рей – възкликна тя.
– Което води до още един въпрос – продължи Брум. – Как медалът „Свети Антоний“,
собственост на Флин, се озова в апартамента на Рей Ливайн?
– Аз го поставих там – отговори Лорейн. – Как иначе?
– Как влезе?
– Шегуваш ли се? Рей живееше в едно мазе с тесни прозорци. Отворих единия и подхвърлих
медала на пода. Толкова е просто. Макар че е много странно как Рей е накълцал трупа.
– Какво му е странното?
– Точно обратното на онова, което казах.
– Не разбирам.
– Когато упражнявах насилие, открих, че имам вкус към него. Когато горкият Рей го е
правил, той е открил тъкмо обратното за себе си. Насилието ми даваше жизненост. А него го
е съсипало. Всичко зависи от това как ни е вграден хардуерът, Брум. Той бе твърде мек. Той
не се срути поради факта, че Каси го напусна. Причината беше, че той не можеше да живее с
всичката тази кръв...
Брум искаше да й зададе още въпроси, ала тя каза:
– Достатъчно за днес, сладурче. Имам ангажимент към телевизията.
И Брум го бе разбрал. Да, това бе нейният план.
Скоро щяха да я хванат. Бяха намерили труповете. Бяха разбрали, че е убила съпруга си на
Марди Гра. Бяха се включили и федералните. Беше въпрос на време и на нея не й бе
останало много. Но в мига, в който се предаде, да, роди се звезда.
Случаят с Лорейн се превърна в световна сензация. В началото Брум очакваше тъкмо това.
Серийните убийци са рядко явление. Жените серийни убийци се срещат още по-рядко. Само
това щеше да е достатъчно да привлече вниманието, но като се добави и професионалната й
история – ето ти истинска сензация.
Адвокат на Лорейн бе известният Хестър Кримстийн, специалист по манипулация на
медиите. Внезапно Лорейн престана да бъде убийцата чудовище, както я бяха нарекли
средствата за масова информация, а жертва на домашно насилие, станала по-късно „Ангел
на отмъщението“. Жените и дъщерите на жертвите й излязоха пред обществото и всяка
разказа своята ужасяваща история за насилие, за агонията и страха, придружавали живота
им, за спасението, получено от единствената жена, която им се притекла на помощ.
Лорейн.
Така че сега Лорейн даваше телевизионни интервюта. Обаянието й бе безгранично.
Изпъкваше естественият й чар, а на това не можеш да се научиш. Стратегията на Хестър
Кримстийн бе проста: да обърка, да отплесне, да шикалкави.
Федералните прокурори бяха доста добри в последното. Не изпитваха удоволствие да съдят
умираща жена, която мнозина виждат като героиня.
Брум си мислеше за кривата усмивчица, дадена му от Лорейн, преди да я арестува. Тя
знаеше. Знаеше точно какъв ефект ще има тя за медиите.
„Прах при прахта... “
На погребението на Стюарт Грийн, който бе убит от Лорейн, опечалените сведоха глави.
– Казваме последно сбогом на нашия непрежалим...
Сара Грийн се приближи до отворения гроб с роза в ръка. Тя я хвърли върху ковчега. Сузи
последва примера й. После Брандън.
Брум не се помръдна. Ирин, тъй красива в черно, бе в редицата зад него. Съпругът й Шон
стоеше до нея. Честно казано, Шон бе добър човек. Брум се обърна към Ирин и срещна
погледа й. Тя леко му се усмихна и Брум усети как познатата болка прониза гърдите му.
Копнежът винаги щеше да си остане в душата му. Беше сигурен. Но Ирин си бе отишла от