– Така е.
– Защо тогава си се захванал с мен?
– Защото е изчезнал. Като Стюарт Грийн.
Думите му накараха Руди да опули очи.
– И? Какво беше онова преди двайсет години?
– Седемнайсет.
– Преди много години. В град като Атлантик Сити това е цяла вечност.
Господи, та това е съвсем логично. Тук живеем като псета. Всичко остарява много по-бързо,
отколкото другаде.
И, да, макар да не бе широко оповестено, Стюарт Грийн, изкуфелият баща на малките Сузи
и Брандън, верен съпруг на раковоболната Сара, използваше с наслада алкохолните услуги
на „Ла Крим“ и компанията на стриптийзьорките. Той поддържаше отделна кредитна карта
със сметките, които пристигаха на адреса на офиса му. Накрая Брум го бе казал на Сара с
най-безобидните думи, които намери, и реакцията й го бе удивила.
– Мнозина семейни мъже посещават клубове – бе отвърнала Сара. – Какво от това?
– Ти знаеше ли?
– Да.
Ала Сара лъжеше. Той бе зърнал болезнена искрица в очите й.
– Но това няма значение – заяви тя.
И, погледнато от определен ъгъл, наистина нямаше. Фактът, че един мъж може да изпитва
удоволствие от невинни любовни погледи, или дори да изпита желание, нямаше нищо общо с
важната задача да бъде намерен. От друга страна, когато Брум започна да разпитва шефовете
и служителите в „Ла Крим“, оформи се доста тревожна и зловеща картина.
– Стюарт Грийн – рече Руди. – Отдавна не съм чувал това име. Каква е връзката с него?
– Само две неща, Руди.
Защото Брум знаеше, че общото между Грийн и Флин е много малко. Стюарт Грийн бе
женен, баща на две деца и работеше здраво. Карлтън Флин беше ерген, разглезен,
неосъществен баща.
– Първо: и двамата изчезват на една и съща дата, макар и със седемнайсетгодишна разлика.
И второ – Брум махна с ръка, – от една и съща прослойка са.
Във филмите хора като Руди никога не сътрудничат на полицията. В действителност те
бягат от неприятностите, както и от неразрешените криминални случаи.
– И как мога аз да помогна?
– Флин имаше ли си любимка тук?
– Имаш предвид като Стюарт и Каси?
Брум замълча в очакване на тъмния облак да отмине.
– Защото, виждаш ли, никое от момичетата ми не е изчезнало, ако това имаш предвид.
Брум продължаваше да мълчи. Стюарт Грийн наистина си имаше любимо момиче тук. Тя
също бе изчезнала, и то в същата нощ преди седемнайсет години. Когато федералните, които
взеха случая от Брум и Полицейското управление на Атлантик Сити, разбраха, че става
въпрос за високопоставени граждани, те видяха какво ще последва, затова бързо оформиха и
приеха следната теория: Стюарт Грийн бе избягал със стриптийзьорка.
Ала Сара не искаше и да чуе за това, а и Брум никога не го прие на сериозно. Грийн може и
да е бил истински Нарцис с желание да кривне малко встрани, но да остави децата си и да
напусне града? Не се връзваше. Нито една сметка на името на Стюарт Грийн не бе
докосната. Никакви пари, никакви ценности не бяха пропилени. Не бе събрал багажа си, не
бе продал нищо, в службата нямаше и следа от някакво негово намерение да бяга. Всъщност
прибраният му кабинет, методично подреденото му бюро говореха за почти завършената
кариера на Стюарт. Той имаше постоянен доход, добра работа, връзки в общността, обични
родители и потомство. Ако е избягал, всички следи сочеха, че е било внезапно хрумване.
– Добре, ще поразпитам тук-там. За да разбера дали Флин е имал по-специално отношение
към някое момиче. Нещо друго?
Досега Брум бе в състояние да назове десет души, които приблизително биха паснали на
общия модел на изчезналите мъже. Бившата му жена и партньор Ирин Андерсън бе дори
осигурила фотографиите на трима от тях. Трябваше още време, за да осигури снимки и на
останалите. Той подаде фотографиите на Руди.
– Познаваш ли някого от тези мъже?
– Заподозрени ли са?