Двете сексапилни мацки придружиха малкия Айра и тримата заедно влязоха в стаята до
разделителната линия. С готов за снимки фотоапарат Рей се втурна напред, като поклащаше
глава. Хлапето бе на тринайсет. Ако жени с външност като на тези двете са близо до него,
когато е на тринайсет, ерекцията му сигурно щеше да продължава по цели седмици.
Ах, младост.
Последваха екзалтирани ръкопляскания. Айра помаха с ръка на тълпата като крал.
– Айра! – повика го Рей. – Това ли са новите ти богини? Вярно ли е, че може да добавиш още
една към харема си?
– Моля – отвърна Айра с тренирана превзетост, – нека запазя тайните си!
Рей едва успя да се въздържи и да не се издрайфа.
– Но публиката ти иска да знае.
Фестър, бодигардът със слънчеви очила, обърна широкия си гръб към Рей и позволи на
Айра да профучи покрай него. Рей натисна копчето и се увери, че светкавицата сътворява
чудеса. Оркестърът гръмна – кога пък на сватби и празненства по случай бар мицва са
започнали да вдигат децибелите като на стадион, пълен с рокаджии? – в изпълнение на новия
празничен химн „Не можете да ме манипулирате с тояга“. Айра заигра мръсни танци с двете
си наети асистентки. После към него се присъединиха и тринайсетгодишните му приятели и
запълниха дансинга с подскоци нагоре и надолу като стикове за пого1. Рей се „пребори“ с
Фестър, за да направи още няколко снимки, и погледна часовника си.
1 Изключително динамичен спорт, развиващ се през последните години. – Б. пр.
Оставаше само една минута.
– Папарашка измет!
Друго сритване по пищяла от някакъв недорасъл кретен.
– Ох, по дяволите! Заболя ме!
Кретенът набързо изчезна. Да си отбележа, помисли си Рей: започни да носиш предпазители
за пищяли. Той хвърли поглед към Фестър, сякаш го молеше за пощада. Фестър му кимна с
глава да го последва към един от ъглите. Там бе твърде шумно и те се изнизаха през вратата
навън.
Фестър посочи назад към салона с огромния си палец.
– Хлапето свърши голяма работа по случай навлизането си в живота, не мислиш ли?
Рей мълчаливо се пулеше насреща му.
– Утре ще имам работа за теб – заяви Фестър.
– Страхотно. Каква работа?
Фестър отклони поглед встрани.
На Рей това не му се понрави.
– Уф!
– Джордж Куелър.
– Милостиви Боже!
– Да. И желае обичайното.
Рей въздъхна. Джордж Куелър държеше да направи впечатление още на първите си срещи с
жени, като ги втрещи и накрая ги доведе до ужас. Наемаше папараци от фирмата им, за да се
тълпят около него и приятелката му – миналия месец например жената се казваше Нанси, –
докато двамата влизат в малко романтично бистро.
Щом приятелката се озовеше по живо, по здраво в бистрото, предоставяха й – не, честна
дума! – предварително поръчано меню с надпис: „Първата от многото бъдещи срещи между
Джордж и Нанси“, а под него бяха вписани адресът, месецът, датата и годината на
събитието. Когато излизаха от ресторанта, наетите папараци бяха навън, щракаха с
фотоапаратите си и подвикваха намеци как Джордж бил отхвърлил предложението да
прекара края на седмицата на Бахамските острови с Джесика Алба2 заради хубавата и вече
напълно ужасена Нанси.
2 Джесика Алба – американска актриса. – Б. пр.
Джордж гледаше на тези романтични маневри като на предварително условие за
постигането на задоволителен резултат.
Нанси и подобните на нея гледаха на тези романтични маневри като на прелюдия към
някоя голяма шмекерия и зов за усамотение. Втора среща никога нямаше.
Най-подир Фестър свали тъмните си очила.
– Искам да си железен в изпълнението на задачата.
– Железен папарак – каза Рей. – Тогава да се обадя на майка ми, за да се изфука пред
партньорите си на маджонг.
Фестър се изкикоти.
– Обичам те и ти го знаеш.
– Свършихме ли тук?