Точно по време на тези предварителни разговори негова светлост ми повери една толкова необичайна задача, че съм я запомнил до днес покрай всички останали далеч по-значими събития, които щяха да се случат през паметната седмица. Лорд Дарлингтън ме извика в кабинета си и аз веднага разбрах, че е доста смутен. Той седна зад бюрото си и както обикновено, прибягна до помощта на отворената книга — този път беше „Кой кой е“, — чиито страници прехвърляше насам-натам.
— О, Стивънс… — подхвана с престорено безгрижие, но така и не се сети как да продължи. Аз стоях в готовност да го избавя от неудобството му при първия възможен случай. Негова светлост продължи да разлиства страниците още известно време, после се наведе, взря се в текста и най-сетне каза:
— Стивънс, разбирам, че това, което ще те помоля да направиш, е доста необичайно.
— Сър?
— Просто в момента съзнанието ми е заето с толкова по-важни работи.
— Много ще се радвам, ако мога да помогна, сър.
— Съжалявам, че те занимавам с подобно нещо, Стивънс. Знам, че и ти сигурно си ужасно зает. Но не виждам как иначе бих могъл да се справя.
Почаках известно време, тъй като негова светлост отново насочи вниманието си към справочника. След малко изрече, без да ме поглежда:
— Допускам, че си запознат с нещата от живота.
— Сър?
— Нещата от живота, Стивънс. Птички, пчелички. Запознат си, нали?
— Опасявам се, че не ми е много ясно, сър.
— Ще сваля картите, Стивънс. Сър Дейвид ми е стар приятел. Освен това ми оказа безценна помощ при организирането на конференцията. Смея да заявя, че без него никога нямаше да убедим мистър Дюпон да присъства.
— Наистина, сър.
— Обаче, Стивънс, сър Дейвид си има някои странности. Може би и ти си ги забелязал. Довел е сина си Реджиналд в качеството на свой секретар. Работата е там, че той е сгоден и ще се жени. Младият Реджиналд, искам да кажа.
— Да, сър.
— Сър Дейвид вече пета година се опитва да разкаже на сина си за нещата от живота. Сега младежът е на двайсет и три.
— Разбирам, сър.
— Ще стигна и до същината, Стивънс. Аз съм кръстник на момчето. Ето защо сър Дейвид ме помоли аз да разкажа на младия Реджиналд за нещата от живота.
— Разбирам, сър.
— Самият сър Дейвид е явно поуплашен от тази задача и смята, че няма да успее да я изпълни преди сватбата на сина си.
— Разбирам, сър.
— Работата е там, Стивънс, че аз съм прекалено зает. Сър Дейвид би трябвало да го знае, но въпреки това отправи молбата си. — Негова светлост замълча и продължи да изучава страницата.
— Трябва ли да разбирам, сър, че желанието ви е аз да предам съответната информация на младия човек?
— Ако не възразяваш, Стивънс. Ще ме отървеш от огромно бреме. Сър Дейвид през два часа ме пита дали вече съм го направил.
— Разбирам, сър. Несъмнено е безкрайно мъчително при цялото напрежение.
— Естествено, това няма нищо общо със задълженията ти, Стивънс.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, сър. Опасявам се обаче, че ще имам известни затруднения да уцеля подходящ момент за подобен разговор.
— Ще ти бъда безкрайно благодарен дори само ако се опиташ, Стивънс. Високо оценявам доблестния ти жест. И, виж, няма нужда да се увличаш в подробности. Нахвърляй му само основни факти. Простичкият подход е най-добрият, това е моят съвет, Стивънс.
— Да, сър. Ще сторя всичко, каквото мога.
— Страшно съм ти признателен, Стивънс. Дръж ме в течение как се справяш.
Сигурно се досещате, че бях малко смутен от тази молба и в друг момент бих отделил повече време да обмисля поведението си. Но дошла така изневиделица, свръх цялата ми заетост, не можех да си позволя да ангажирам съзнанието си с излишни неща и затова реших да отхвърля задачата още при първата удала ми се възможност. Доколкото си спомням, не беше изминал и час, след като ми бяха поверили деликатната мисия, и аз забелязах младия мистър Кардинал сам в библиотеката. Седеше на една от масите, потънал в някаква документация. При по-подробно вглеждане в младежа човек би могъл, меко казано, да оцени затрудненията, които изпитваше негова светлост, а и собственият му баща. Кръщелникът на господаря изглеждаше старателен, ученолюбив младеж с много приятни черти на лицето; и все пак предвид темата, която се канех да засегна, определено ми се искаше насреща си да имах по-несериозен, дори по-лекомислен господин. Така или иначе, твърдо решен колкото се може по-бързо да доведа цялата работа до задоволителен край, аз лекичко се изкашлях.