Не беше сигурен дали Кейт щеше да иска да дойде на вечерята.
– Ще те разбера, ако откажеш – беше казал той, но жената го беше погледнала объркана.
– Защо да не... – Тя беше прехапала устната си. – О, разбирам. – Беше се опитала да направи сериозна физиономия като тази на Рей, но не успя и очите ѝ заблестяха. – Казах ти, че всичко е забравено. Мога да се справя, ако и ти можеш.
– Мога да се справя.
Надяваше се наистина да може. Изведнъж се почувства много неудобно при мисълта за Магс и Кейт в една стая. Миналата вечер лежеше буден на дивана и не можеше да прогони мисълта, че съпругата му знае, че е целунал Кейт, и я беше поканила с ясната цел да му каже, че е така. Макар да беше наясно, че публичните конфронтации не са в стила на Магс, вероятността за свада тази вечер не му даваше мира.
– От училището днес изпратиха писмо по Том – каза съпругата му. Изрече го внезапно, но Рей остана с впечатлението, че се опитваше да му го каже, откакто се беше прибрал от работа.
– За какво се отнася?
Магс го извади от джоба на престилката си и му го подаде.
Уважаеми Г-н и Г-жа Стивънс,
Ще бъда благодарна, ако се обадите и си запазите час с мен, за да обсъдим един проблем, който възникна в училището.
Искрено Ваша,
– Най-накрая! – възкликна Рей и потупа писмото с опакото на ръката си. – Признават, че имат проблем в училището, така ли? Крайно време беше.
Магс отвори виното.
– Говорим от колко – над година – че Том е тормозен, а те дори не обмислиха идеята, нали така?
Магс го погледна и за момент лицето ѝ се сбръчка, отбранителната ѝ физиономия се изпари.
– Как сме успели да го пропуснем? – Потърси без успех кърпичка в единия джоб на жилетката си. – Чувствам се като една безполезна майка! – Потърси и в другия джоб, но пак не откри нищо.
– Хей, Магс, недей така – Рей извади носната си кърпа и нежно избърса сълзите, които бяха потекли от очите ѝ. – Не си пропуснала нищо. Никой от двама ни не е. Знаехме, че нещо не е наред, откакто започна в това училище, и ги натискахме да решат проблема още от първия ден.
– Не е тяхна работа да го решават. – Магс си издуха носа. – Ние сме родителите.
– Така е, но проблемът не е тук, нали? В училището е. Сега навярно го признават и ще направят нещо по въпроса.
– Надявам се това да не влоши още повече нещата за Том.
– Мога да говоря с полицая за обществена подкрепа, който отговаря за "Морланд Даунс" – каза Рей. – Ще видя дали могат да насрочат сесия относно тормоза.
– Не!
Сериозността в гласа на Магс го попари.
– Нека поработим с училището, за да разрешим проблема. Не всичко е полицейска работа. Нека поне веднъж запазим това в семейството, става ли? Ще ти бъда благодарна, ако не говориш за Том в службата.
Като по сценарий някой позвъни на звънеца.
– Добре ли си? – попита я Рей.
Магс кимна, избърса си лицето с носната кърпа на съпруга си и му я върна.
– Добре съм.
Рей се огледа в огледалото в коридора. Кожата му изглеждаше сива и изморена и изведнъж му се прииска да отпрати Кейт и Дребния и да прекара нощта с Магс. Но Магс беше готвила цял следобед – нямаше да му е благодарна, че е било напразно. Въздъхна и отвори вратата.
Кейт беше облечена в дънки, високи до коленете ботуши и блуза с деколте във формата на V. Нямаше нищо блестящо в облеклото ѝ, но изглеждаше по-млада и по-освободена, отколкото на работа, и това го накара да се почувства неудобно. Рей отстъпи назад, за да я покани да влезе.
– Тази вечеря е чудесна идея – каза Кейт. – Благодаря ти, че ме покани.
– Удоволствието е мое – отвърна инспекторът и я поведе към кухнята. – Ти и Дребния работихте много здраво през последните няколко месеца: просто исках да покажа на двама ви, че оценявам усилията ви. – Ухили се. – А и ако трябва да бъда честен, идеята беше на Магс – не мога да си припиша заслугата.
Съпругата му прие коментара му с тънка усмивка.
– Здрасти, Кейт, хубаво е най-накрая да се запознаем. Лесно ли ни намери? – Двете жени се изправиха една до друга и Рей беше изумен от контраста между тях. Магс не се беше преоблякла и суитчърът ѝ беше опръскан с капки сос. Изглеждаше така, както винаги – сърдечна, позната, мила – но до Кейт беше някак си... потърси правилната дума. Не толкова лъскава. Обзе го чувство на вина и застана до съпругата си, все едно близостта беше лекарство за предателството.