– Каква прекрасна кухня. – Кейт погледна към тавата с браунита на плота, прясно изпечени във фурната и поръсени с бял шоколад. В ръцете си държеше чийзкейк в картонена кутия. – Донесох десерт, но се опасявам, че изглежда доста жалко на фона на твоя.
– Много мило от твоя страна – каза Магс и взе пакета от ръцете на гостенката си. – Винаги съм смятала, че кейковете са по-вкусни, когато някой друг ги е правил, не мислиш ли?
Кейт я дари с благодарствена усмивка, а Рей издиша бавно. Вероятно вечерта нямаше да е толкова неловка, колкото беше очаквал, макар че колкото по-скоро се появеше Дребния, толкова по-добре.
– Какво да ти предложа за пиене? – попита Магс. – Рей е на бира, но имам и вино, ако желаеш.
– Чудесно.
Рей се провикна към стълбите.
– Том, Люси, елате да поздравите гостенката ни, асоциални малчугани такива.
Последваха поредица от шумни стъпки и децата заслизаха по стълбите. Дойдоха в кухнята и застанаха като наказани на вратата.
– Това е Кейт – представи я на децата Магс. – Тя е детектив-стажант в екипа на татко.
Очите на Рей се разшириха заради това определение, но Кейт не изглеждаше засегната.
– Още няколко месеца – ухили се тя, – и ще бъда истинска детективка. Как сте, приятелчета?
– Добре – отвърнаха в синхрон Люси и Том.
– Ти трябва да си Люси – каза Кейт.
Момиченцето имаше русата коса на майка си, но останалото беше наследила от баща си. Всички коментираха колко много двете деца приличаха на него. Рей не можеше да забележи приликата, докато двамата бяха будни – имаше толкова много от собствените им индивидуалности – но когато заспяха и чертите на лицата им бяха отпуснати, можеше да види собственото си лице, отразено в техните. Зачуди се дали някога беше изглеждал толкова войнствен, колкото собствения си син в този момент: мръщеше се към пода, все едно беше набрал за нещо на плочките. Беше сложил гел на косата си и тя стоеше на гневни клечки, които отговаряха на изражението му.
– Това е Том – представи го Люси.
– Кажи здравей, Том – каза Магс.
– Здравей, Том – повтори той, без да отмества поглед от пода.
Майка му го перна леко с кърпата вбесена.
– Съжалявам, Кейт.
Детективката се усмихна на Том и той погледна към Магс, за да разбере дали ще го накара да остане.
– Деца! – каза домакинята ядосана. Махна фолиото от една чиния със сандвичи и я подаде на Том. – Вие двамата може да се качите горе с това, щом не искате да сте с нас, старците. – Жената ококори очи в пародия на ужас и Люси се изкикоти. Том завъртя очи и двамата изчезнаха в стаите си за секунди.
– Добри хлапета са – каза Магс, – поне през повечето време. – Довърши изречението толкова тихо, че не стана ясно дали говореше на себе си или на останалите.
– Том има ли още проблеми с тормоза? – попита Кейт.
Рей изпъшка наум. Погледна към Магс, която умишлено избегна погледа му. Челюстта ѝ се стегна.
– Нищо, с което да не можем да се справим – сопна се тя.
Рей потръпна и погледна към Кейт в опит да се извини, без Магс да го забележи. Трябваше да предупреди служителката си колко чувствителна беше съпругата му по темата за Том. Последва неловко мълчание, но телефонът на Рей получи съобщение. Извади го от джоба си доволен, но сърцето му се сви, когато прочете написаното.
– Дребния няма да дойде – съобщи той. – Майка му е получила още един удар.
– Добре ли е? – попита Магс.
– Така мисля – пътува към болницата сега. – Рей изпрати съобщение на Дребния и върна телефона отново в джоба си. – Значи ще сме само тримата.
Кейт погледна първо към домакина, а след това и към домакинята, която се обърна и започна да бърка чилито.
– Вижте – каза детективката, – защо не отложим вечерята за някой друг път, когато Дребния ще успее да дойде?
– Не ставай смешна – отвърна Рей с весел тон, който му се стори фалшив дори и на него. – Освен това има толкова много чили: никога няма да успеем да го изядем без помощ. – Погледна към Магс, искаше му се да се съгласи с Кейт и да отложат вечерята за някой друг път, но жена му продължи да бърка ястието.
– Абсолютно си прав – отвърна бодро тя и подаде на съпруга си чифт ръкавици за фурна. – Би ли донесъл вечерята? Кейт, защо не вземеш тези чинии и не дойдеш в трапезарията?
Нямаше предварително уговорени места, но Рей седна начело на масата, а гостенката им от лявата му страна. Магс сложи чиния с ориз, след което се върна в кухнята за купа настърган кашкавал и купичка заквасена сметана. Седна срещу Кейт и за момент тримата бяха заети да си подават купите и да си пълнят чиниите.