Когато започнаха да се хранят, потракванията на приборите в порцелана правеха липсата на разговор още по-очевидна и Рей се опита да измисли някаква тема. Магс нямаше да иска да говорят за работа, но вероятно това беше най-безопасно. Преди да се накани, съпругата му остави вилицата си отстрани на чинията.
– Как намираш Службата за криминални разследвания, Кейт?
– Обожавам я. Часовете са истинско убийство, но работата е страхотна и е точно онова, което винаги съм искала да правя.
– Чувам, че инспекторът е истински кошмар.
Рей погледна остро към Магс, но тя се усмихваше приятно на Кейт. Въпреки това безпокойството му не намаля и на йота.
– Не е толкова лош – отвърна детективката и погледна настрани към началника си. – Макар че не знам как се оправяш с него: офисът му е ад. Навсякъде има наполовина изпити чаши с кафе.
– Защото работя прекалено много и нямам време да изпия цяла чаша – възпротиви се Рей. Закачките с него бяха малка цена, която се налагаше да плати предвид обстоятелствата.
– Винаги е прав, разбира се – каза Магс.
Кейт се престори, че обмисля въпроса.
– Освен когато греши.
Двете се засмяха и Рей си позволи да се отпусне малко.
– Тананика ли си "Огнените колесници"[24] през цялото време? – попита Кейт, – както прави на работа?
– Откъде да знам? – отвърна спокойно Магс. – Почти не го виждам.
Доброто настроение се изпари и за момент се хранеха в мълчание. Рей се прокашля и Кейт вдигна поглед. Дари я с извинителна усмивка и тя сви рамене, но когато се обърна, осъзна, че Магс ги наблюдава, лека бръчка се беше появила на челото ѝ. Тя остави вилицата си и бутна чинията си настрани.
– Липсва ли ти работата, Магс? – попита Кейт.
Всички я питаха това, все едно очакваха от нея да копнее за документацията, за гадните часове, за мръсните къщи, в които си бършеш краката, когато излизаш от тях.
– Да – отвърна тя, без да се подвоуми.
Рей вдигна поглед.
– Така ли?
Магс продължи да разговаря с Кейт, все едно съпругът ѝ не се беше обадил.
– Не ми липсва точно работата, а жената, която бях тогава. Можех да кажа нещо, да уча хората. – Рей спря да яде. Магс си беше същата жена, каквато винаги бе била. Същата, каквато винаги щеше да бъде. Носенето на значка не можеше да промени това, нали?
Кейт кимна, все едно я разбираше, и Рей беше благодарен за търпението ѝ.
– Смяташ ли да се връщаш някога?
– Как бих могла? Кой ще се грижи за малчуганите? – Магс завъртя очи нагоре към стаите на децата си. – Ами за него? – Погледна към Рей, но този път не се усмихваше и мъжът се опита да дешифрира отразеното в очите ѝ. – Знаеш какво казват: зад всеки велик мъж...
– Вярно е – прекъсна я съпругът ѝ с по-силен глас, отколкото тихият разговор предполагаше. Погледна към Магс. – Ти вършиш всичко.
– Десерт! – внезапно каза домакинята и се изправи. – Освен ако не желаеш още малко чили, Кейт?
– Не, благодаря ти. Мога ли да ти помогна с нещо?
– Стой си, няма да ми отнеме и секунда. Ще разчистя масата и ще се кача да видя децата да не са направили някоя беля.
Магс занесе всичко в кухнята, след което Рей чу тихи стъпки по стълбите и приглушени гласове от стаята на Люси.
– Съжалявам – каза инспекторът. – Не знам какво я прихваща.
– Заради мен ли е? – попита Кейт.
– Не, не мисля. В последно време е в странно настроение. Мисля, че е разтревожена за Том. – Дари я с успокоителна усмивка. – Вината е моя – вината винаги е моя.
Чуха Магс да се връща долу и когато отново се появи, носеше поднос с браунита и купичка със сметана.
– Всъщност, Магс – каза Кейт и стана от мястото си, – мисля, че ще пропусна десерта.
– Ако предпочиташ ще ти донеса някакъв плод. Имаме пъпеш, желаеш ли?
– Не, не е заради това. Просто съм изтощена. Беше дълга седмица. Вечерята беше чудесна, благодаря ти.
– Е, щом не искаш. – Магс остави браунитата на масата.
– Така и не те поздравих за случая на Грей – Рей ми каза, че ти си отговорна за разрешаването му. Хубаво е, че можеш да включиш подобен успех в биографията си толкова рано в кариерата си.
– Всъщност резултатът дойде благодарение на съвместната ни работа – отвърна Кейт. – Добър екип сме.
Рей знаеше, че има предвид цялата Служба за криминални разследвания, но извъртя поглед към него, докато го изричаше, и той не посмя да погледне съпругата си.
24
Огнените колесници – британски филм от 1981 г., носител на 4 награди "Оскар". Музиката на филма е композирана от Вангелис – Бел. прев.