Изпръхтях.
– Звучи ми като шайка смешници.
– Има силна връзка между творческите занимания и настроенията на човек – обясни ми ти. – Ще е чудесно да знам, че им помагам да се възстановят, а и е само за осем седмици. Ще мога да го вместя с другите ми часове.
– Стига да ти остава време и за твоята работа. – Изделията ти се продаваха вече в пет магазина в града.
Ти кимна.
– Ще се оправя. Редовните ми поръчки не са проблем, но за известно време ще огранича новите. В интерес на истината, не очаквах да получа толкова много часове – трябва да ги намаля догодина.
– Е, знаеш какво казват – започнах аз и се изсмях. – Онези, които могат, го правят, а онези, които не могат – преподават!
Не каза нищо.
Храната ни пристигна и сервитьорът изнесе истинско представление, докато ти сложи салфетка и ти налее вино.
– Мислех си, че ще е добра идея да си открия своя собствена банкова сметка за бизнеса ми – каза ти.
– Защо ти е да го правиш? – Зачудих се кой ли ти беше вкарал тази глупост в главата и защо въобще обсъждаш финансите ни с други хора.
– Ще е по-лесно, когато си попълвам данъчната декларация. Сещаш се, ако всичко постъпва само по една сметка.
– Това ще ти донесе единствено допълнителна работа – отвърнах аз. Срязах пържолата си на две, за да проверя дали е изпечена както аз я обичах, и внимателно отделих мазното настрани в чинията си.
– Нямам нищо против.
– Не, ще е по-лесно, ако всичко минава през моята сметка – казах ти. – Все пак аз съм този, който плаща ипотеката и сметките.
– Така е. – Опита от ризотото си.
– Повече пари ли ти трябват? – попитах те аз. – Мога да ти дам повече пари този месец, ако желаеш.
– Може би малко повече.
– За какво са ти?
– Мислех да си купя някои неща – обясни ми ти. – Мога да си взема някои нови дрехи.
– Защо не дойда с теб? Знаеш каква си, когато си купуваш дрехи – ще си избереш нещо, което ти стои ужасно, и в крайна сметка ще върнеш половината. – Засмях се и се пресегнах през масата, за да ти стисна ръката. – Ще си взема малко почивка от работа и ще прекараме деня заедно. Ще обядваме на някое приятно местенце, след което ще тръгнем по магазините и тогава можеш да тормозиш кредитната ми карта, колкото ти се иска. Как ти звучи всичко това?
Кимна и аз се съсредоточих върху пържолата си. Поръчах още една бутилка червено вино и докато я довърших, бяхме останали единствената двойка в ресторанта. Оставих голям бакшиш и залитнах към сервитьора, когато ми донесе палтото.
– Съжалявам – каза ти, – пийна си малко повече.
Сервитьорът се усмихна любезно и аз изчаках да излезем навън, преди да те хвана за бицепса и да го стисна между палеца и показалеца си.
– Никога не се извинявай вместо мен.
Беше шокирана. Не знам защо – не беше ли точно това, което очакваше от Венеция насам?
– Съжалявам – извини ми се ти. Пуснах те и те хванах за ръката.
Прибрахме се късно у дома и ти се качи направо горе. Изгасих долу и се присъединих към теб, но ти вече беше в леглото. Когато легнах до теб, ти се обърна към мен и ме целуна, прокара ръце по гърдите ми.
– Съжалявам, любими – каза ми.
Затворих очи и зачаках да се пъхнеш под юргана. Знаех, че е безсмислено: бях изпил две бутилки вино и не изпитах почти нищо друго освен леко раздвижване, когато ме пое в устата си. Оставих те да опитваш известно време, след което избутах главата ти настрани.
– Не ме възбуждаш вече – казах ти аз. Обърнах се с лице към стената и затворих очи. Ти отиде в банята и докато заспивах, те чух да плачеш.
Не бях планирал да ти изневерявам, след като се оженихме, но ти напълно спря да правиш всякакви усилия в леглото. Би ли ме винила, че се оглеждам, когато алтернативата е мисионерска поза със съпруга, която си държи очите затворени през цялото време? Започнах да излизам всеки петък след работа и да се прибирам в малките часове, след като се наситех достатъчно на онези, с които свършвах в леглото. Явно не ти пукаше и след известно време спрях да се прибирам въобще. Връщах се по обяд в събота и те намирах в ателието ти. Никога не ме питаше къде съм бил и с кого. Превърна се в нещо като игра, исках да видя докъде щеше да се стигне, преди да ме обвиниш, че не съм ти верен.
Деня, в който го направи, гледах футбол. Манчестър Юнайтед играеха с Челси и аз се бях опънал пред телевизора със студена бира в ръка. Застана пред мен.
– Махни се от пътя ми – в допълнителното време са!
– Коя е Шарлът? – попита ме ти.