– Какво искаш да кажеш? – Извих врат, за да виждам телевизора.
– Името е написано върху касова бележка, заедно с телефонен номер. Коя е тя?
От екрана се разнесоха радостни възгласи, когато Манчестър Юнайтед отбелязаха точно преди последния съдийски сигнал. Въздъхнах и посегнах към дистанционното, за да изключа телевизора.
– Сега доволна ли си? – Запалих си цигара, защото знаех, че така ще те разгневя.
– Не можеш ли да пушиш навън?
– Не, не мога – отвърнах ти аз и издишах облаче дим в твоята посока. – Защото това е моята къща, а не твоята.
– Коя е Шарлът? – Тресеше се цялата, но продължаваше да стоиш пред мен.
Засмях се.
– Нямам представа. – Това беше самата истина: нямах представа коя е. Можеше да е всяка една от жените, с които бях. – Вероятно някоя сервитьорка, която си е паднала по мен – сигурно съм прибрал касовата бележка в джоба си, без да видя написаното. – Говорех спокойно, в гласа ми нямаше и следа от вина, и ти започна да омекваш.
– Надявам се, не ме обвиняваш в нещо. – Погледнах те в очите предизвикателно, но ти отмести поглед и повече не повдигна темата. Едва не се разсмях. Толкова лесно беше да те победи човек.
Изправих се. Носеше потник без сутиен под него и ясно виждах цепнатината между гърдите ти и зърната ти под материята.
– Така ли излизаш? – попитах те аз.
– Само до магазините.
– Показваш си циците? – учудих се. – Искаш хората да си мислят, че си някаква курва ли?
Сложи ръце върху гърдите си и аз ги махнах от там.
– Значи няма проблем напълно непознати хора да ги виждат, но не и аз? Не можеш да си избираш, Дженифър: или си проститутка, или не си.
– Не съм – отвърна тихичко.
– Не ми изглежда така на мен. – Приближих ръката си към тялото ти и забих цигарата си между гърдите ти. Ти изпищя, но аз вече бях напуснал стаята.
39
Рей вървеше към службата след сутрешната среща, когато беше пресрещнат от дежурната на пропуска на участъка. Рейчъл беше слаба жена, в началото на петдесетте си години, с правилни, птичи черти и късо подстригана сива коса.
– Дежурен ли си днес, Рей?
– Да – отвърна мъжът подозрително, защото знаеше, че този въпрос никога не биваше последван от нещо добро.
– При мен дойде една жена на име Ив Манинг, която иска да докладва за възможно престъпление: безпокои се за сестра си.
– Не може ли смяната да се оправи с нея?
– Всички са навън, а жената е много разтревожена. Чака вече дял час, за да говори с някого. – Рейчъл не каза нищо повече, нямаше нужда да го прави. Просто погледна към Рей през обикновените си очила с телени рамки и го зачака да направи правилното нещо. Все едно беше помолен от мила, но настоятелна леля.
Надникна през рамото на дежурната към пропуска, където някаква жена правеше нещо на мобилния си телефон.
– Това тя ли е?
Ив Манинг беше жена, чието място беше в кафето, а не в полицейския участък. Имаше лъскава кестенява коса, която се спускаше върху раменете ѝ, докато си гледаше телефона, и яркожълто палто с много големи копчета и цветна подплата. Цялата беше зачервена, макар че това можеше да не се дължи на вътрешното ѝ състояние. Отоплението в участъка като че ли имаше само две степени: арктическа и тропическа, а днес явно беше тропически ден. Рей изруга наум протокола, че възможните престъпления трябваше да бъдат докладвани на полицейски офицер. Рейчъл беше повече от способна да се справи с жената.
Инспекторът въздъхна.
– Добре, ще изпратя някой долу да се види с нея.
Доволна от чутото, Рейчъл се върна на мястото си.
Рей се качи горе и намери Кейт на бюрото ѝ.
– Би ли слязла долу на рецепцията да се оправиш с възможно престъпление?
– Не може ли смяната да се заеме?
Рей се засмя на физиономията, която детективката направи.
– Вече пробвах това. Върви, ще ти отнеме максимум двадесет минути.
Кейт въздъхна.
– Караш ме само защото знаеш, че няма да ти откажа.
– Трябва да внимаваш на кого споделяш тази информация. – Рей се ухили. Кейт завъртя очи, но на бузите ѝ изби червенина.
– Казвай, каква е работата?
Инспекторът ѝ подаде листа хартия, който Рейчъл му беше дала.
– Ив Манинг. Чака те долу.
– Добре, но ми дължиш питие.
– Няма проблем – провикна се Рей, когато жената напусна Службата за криминални разследвания. Беше ѝ се извинил за странната вечеря, но Кейт му каза, че няма проблем, и оттогава не бяха говорили за случилото се.
Инспекторът тръгна към офиса си. Когато си отвори куфарчето, намери бележка, оставена му от Магс, върху бележника с датата и часа на срещата им в училището следващата седмица. Съпругата му беше нарисувала кръг около написаното с червен химикал, за да привлече вниманието му. Рей залепи бележката в предната част на монитора си до другите, всяка от които носеше парченца важна информация.