– Не се чувствам много добре. – Наряза един лимон и си сложи парче от него в чашата. – Не ми е добре от няколко дни
– Скъпа, трябваше да ми кажеш. Ела, седни тук. – Издърпах ти стол, но ти поклати глава.
– Всичко е наред, просто малко съм пребледняла. До утре ще се оправя, сигурна съм.
Увих ръце около теб и допрях бузата си до твоята.
– Горкото бебче. Ще се погрижа за теб.
Ти също ме прегърна и аз те залюлях нежно, докато не се дръпна. Мразех, когато правиш така. Все едно ме отблъскваш, а единственото, което се опитвах да направя, беше да те утеша. Усетих как челюстта ми се стяга и веднага забелязах как се притесни. Радвах се да видя това – означаваше, че все още ти пука какво мисля аз – но в същото време ме разгневи.
Вдигнах ръка над главата ти и чух как рязко си пое дъх, потръпна и стисна очи. Нежно махнах нещо от косата ти.
– Паричен паяк[25] – казах аз и отворих длан, за да ти покажа.
– Това е на късмет, нали?
На следващия ден не се оправи и аз настоях да си останеш в леглото. Донесох ти солети, за да успокоиш бунтуващия се стомах и ти четох, докато не ми каза, че главата те боли. Исках да се обадя на доктор, но ти ми обеща, че ще отидеш в клиниката в понеделник. Погалих те по косата и наблюдавах как очите ти потрепват в съня ти. Зачудих се какво ли сънуваш.
Оставих те в леглото в понеделник сутринта, заедно с бележка до възглавницата, която да ти напомни да отидеш на лекар. Обадих ти се от работа, но ти не ми отговори и макар че звънях на всеки половин час от този миг насетне, продължи да не вдигаш домашния телефон, а мобилният ти беше изключен. Изпълни ме ужасна тревога и до обяд реших да се прибера да проверя дали си добре.
Колата ти беше пред къщата и когато сложих ключа си в ключалката, осъзнах, че твоят е от другата страна. Стоеше на дивана и беше хванала главата си в ръце.
– Добре ли си? Умрях от притеснение!
Погледна ме, но не каза нищо.
– Дженифър! Звъня ти цяла сутрин – защо не вдигаш телефона?
– Излязох – отвърна ми ти – и после... – Млъкна и повече не продължи.
В мен се надигна добре познатият гневен балон.
– Не ти ли хрумна колко много ще се притесня? – Хванах те за пуловера ти и те вдигнах на крака. Ти изпищя и звукът замъгли съзнанието ми. Блъснах те назад през стаята и те натиснах в стената, пръстите ми обхванаха гърлото ти. Усетих сърцето ти да бие силно и бързо.
– Моля те, недей! – проплака ти.
Бавно и внимателно стиснах с пръсти врата ти, ръката ми натискаше все по-силно и по-силно, все едно принадлежеше на някой друг. Издаде задушаващ звук.
– Бременна съм.
Пуснах те.
– Не може да бъде.
– Бременна съм.
– Но ти пиеш противозачатъчни.
Започна да плачеш, падна на пода и уви ръце около коленете си. Стоях над теб и се опитвах да намеря смисъл в онова, което ми казваше. Беше бременна.
– Вероятно се е случило онзи път, когато бях болна – обясни ми ти.
Приклекнах и те прегърнах. Помислих си за баща ми, колко студен и неприветлив беше през целия ми живот, и се зарекох никога да не бъда такъв със собственото си дете. Надявах се да е момче. Щеше да прилича на мен, да иска да бъде като мен. Не можех да спра усмивката, която беше започнала да се разлива на лицето ми.
Пусна коленете си и ме погледна. Цялата се тресеше и аз те погалих по бузата.
– Ще си имаме бебче!
Очите ти още бяха влажни, но притеснението бавно напусна лицето ти.
– Не си ли ядосан?
– Защо да съм ядосан?
Бях в еуфория. Детето можеше да промени всичко. Представих си те пълничка и с корем, зависима изцяло от мен, да се грижа за теб, да ти масажирам краката и да ти нося чай. Когато бебето се родеше, щеше да спреш да работиш и аз щях да издържам двама ви. Бъдещето ни се разгърна в главата ми.
– Това дете е истинско чудо – казах ти аз. Хванах те за раменете и ти се напрегна. – Знам, че нещата между нас не са перфектни напоследък – продължих аз, – но сега всичко ще е различно. Ще се грижа за теб. – Погледна ме право в очите и усетих как ме залива вълна от вина. – Всичко ще е наред – казах аз. – Толкова много те обичам, Дженифър.
От очите ти отново потекоха сълзи.
– Аз също те обичам.
Исках да кажа, че съжалявам – за всичко, което ти бях причинил, за всеки път, в който те бях наранил – но думите заседнаха в гърлото ми.
– Не казвай на никого – наредих ти вместо това.
– Какво да им казвам?
– За споровете ни. Обещай ми, че няма да казваш на никого. – Усетих как раменете ти трепереха под ръцете ми и видях как в очите ти се появи страх и притеснение.
25
Паричен паяк – в много култури се смята, че ако човек го полази паяк, ще постигне финансов успех – Бел. прев.