– Синът ми е тормозен, госпожо. И то доста лошо. Това е първата ни възможност да разговаряме с учителите, откакто признават, че има някакъв проблем, и съпругата ми ме иска там. – Наруга се, че хвърля вината върху Магс. – И аз искам да съм там – поправи се той. – Трябва да съм там.
Тонът на Оливия леко се смекчи:
– Съжалявам да го чуя, Рей. Децата създават грижи. Ако се налага да отидеш на тази среща, тогава, разбира се, върви. Но операцията ще се случи днес сутринта, с необходимото медийно присъствие, което да циментира нашата прогресивна и нетърпяща подобни неща сила. Щом не можеш да я водиш, ще намеря някого, който може. Ще ти се обадя след един час.
– Като стана въпрос за избора на Хобсън – измърмори Рей и прибра телефона обратно в джоба си. Нещата бяха прости: възможностите за кариера на една страна, семейството – на друга. Качи се в офиса си, затвори вратата и седна зад бюрото си. Опря върховете на пръстите на ръцете си един в друг. Днешната операция беше голяма работа и въобще не си правеше илюзията, че това е тест. Притежаше ли необходимото, за да продължава да се развива в полицията? Вече не беше толкова сигурен – дори не знаеше дали иска точно това. Помисли си за новата кола, от която щяха да имат нужда след година, за почивките в чужбина, за които щяха да започнат да го молят децата не след дълго, по-голямата къща, която Магс заслужаваше. Имаше две прекрасни деца, които се надяваше да отидат да учат в университет, и откъде щяха да дойдат парите за всичко това, ако Рей не продължаваше да се изкачва по стълбицата? Нищо не ставаше без саможертви.
Пое си дълбоко въздух и вдигна телефона, за да се обади у дома.
Операция "Сокол" беше истински триумф. Представители на медиите бяха поканени в конферентната зала в централата за половинчасова пресконференция, по време на която началничката представи Рей като един от най-добрите детективи в службата. Инспекторът почувства прилив на адреналин, докато отговаряше на въпросите за проблемите с наркотиците в Бристъл, позицията на полицията и собствената му отдаденост за възстановяването на обществения ред чрез изчистване на дилърите от улиците. Когато репортерът на Ай Ти Ен го попита какви са заключителните му думи, Рей погледна директно към камерата и без да се колебае, каза:
– Има хора на улицата, които продават наркотици безнаказано и които смятат, че полицията е безсилна пред тях. Но ние имаме сили, упорити сме и няма да си намерим място, докато не ги изловим всичките. – Последваха кратки аплодисменти и Рей погледна към началничката, която го дари с почти незабележимо кимане. Заповедите бяха издадени по-рано и бяха осъществени четиринадесет ареста на шест адреса. Претърсванията на къщите щяха да отнемат часове и той са зачуди как ли се справяше Кейт като отговорничка за веществените доказателства.
Веднага след като му се откри възможност, ѝ се обади.
– Точно навреме – каза тя. – В службата ли си?
– В офиса си съм. Защо?
– Среща в столовата след десет минути. Трябва да ти покажа нещо.
Рей беше там след пет и зачака нетърпеливо Кейт, която връхлетя през вратата с ухилена физиономия.
– Искаш ли кафе? – попита инспекторът.
– Нямам време, трябва да се връщам. Погледни това. – Детективката му подаде прозрачен найлонов плик. В него имаше светлосиня картичка.
– Същата като онази, която Джена Грей носеше в портмонето си – констатира Рей. – Къде я намери?
– В една от къщите, в които нахлухме тази сутрин. Не е точно същата обаче. – Кейт изпъна найлончето, за да може инспекторът да прочете добре написаното. – Същата картичка, същото лого, различен адрес.
– Интересно. В коя къща я намерихте?
– Доминика Лете. Няма да проговори, докато адвокатът ѝ не пристигне. – Кейт погледна към часовника си. – По дяволите, трябва да вървя. – Бутна найлоновото пликче в ръцете на Рей. – Задръж картичката – имам копие. – Ухили се отново и изчезна, като остави инспектора да се взира в картончето. Нямаше нищо особено в адреса – обикновена улица с къщи като Грантъм Стрийт – но Рей смяташе, че разковничето се крие в логото. Осмиците не бяха цели в долните си краища и бяха една в друга като матрьошка.
Инспекторът поклати глава. Трябваше да отиде да провери екипа в ареста, преди да се прибере у дома и да се увери, че всичко е готова за делото на Грей утре. Сгъна плика с картичката и го прибра в джоба си.
Минаваше десет часът, когато Рей се качи в колата си, за да се прибере у дома. За пръв път от тази сутрин насам се почувства зле, че беше избрал работата пред семейството си. През целия път размишлява и когато пристигна, се беше убедил, че е взел правилното решение. Единственото решение в интерес на истината. Докато не си отключи вратата и не чу съпругата си да плаче.