– Доведи го – нареди Рей. Обясни на Кейт какво се случва, докато чакаха.
– Мислиш ли, че той е този, който я тормози? – попита детективката.
Инспекторът поклати глава.
– Не ми прилича на такъв човек.
– Те никога не приличат на такива – отвърна Кейт и млъкна веднага, когато Рейчъл пристигна с Патрик Матюс. Мъжът носеше старо лъскаво яке и раница на едното си рамо. Рей посочи към стола до детективката и посетителят седна на ръба му, все едно можеше да стане всеки момент.
– Предполагам, имате някаква информация относно Джена Грей – констатира инспекторът.
– Не точно информация – отвърна Патрик. – По-скоро предчувствие.
Рей погледна часовника си. Делото на Джена беше насрочена веднага след обяда и искаше да е в съда, когато прочетяха присъдата.
– Какво предчувствие точно, господин Матюс? – Погледна към Кейт, която го дари с едва забележимо повдигане на раменете. Патрик Матюс не беше човекът, от когото се страхуваше Джена. Кой тогава?
– Наричай ме, Патрик, моля. Виж, знам, че се предполага да кажа точно това, но не мисля, че Джена е виновна.
Интересът на Рей беше възбуден.
– Има нещо, което не ми казва за онази нощ на злополуката – обясни Патрик. – Нещо, което не казва на никого. – Мъжът се изсмя, но определено не му беше смешно. – В интерес на истината смятах, че имаме бъдеще, но ако тя не иска да говори с мен, как е възможно? – Матюс протегна ръце в жест на безнадеждност и Рей се замисли за Магс. Никога не говориш с мен, беше казала тя.
– Какво смяташ, че крие от теб? – попита Рей с по-остър тон, отколкото искаше. Във всяка една връзка ли съществуваха тайни?
– Джена държи една дървена кутия под леглото си. – Патрик се почувства неудобно. – Дори не бих си и помислил да ѝ бъркам в нещата, но тя не искаше да ми каже какво се е случило и когато докоснах кутията, тя ми се сопна да я оставя... надявах се да ми даде някои отговори.
– Така че реши да погледнеш. – Рей изпепели с поглед мъжа. Не му изглеждаше агресивен тип, но нарушаването на личното пространство беше акт на човек, който искаше да има надмощие.
Матюс кимна.
– Имам ключ за вилата: разбрахме се да отида тази сутрин, за да прибера кучето ѝ, когато тръгне за съда. – Патрик въздъхна. – Ще ми се да не си бях навирал носа. – Подаде един плик на Рей. – Виж какво има вътре.
Инспекторът отвори предложения му плик и видя добре познатата червена корица на британски паспорт. Вътре го гледаше една по-млада Джена, която не се усмихваше и беше с вързана на конска опашка коса. Вдясно видя името Дженифър Питърсън.
– Тя е омъжена. – Рей погледна към Кейт. Как бяха пропуснали това? Проверяваха чинно всеки, който влезеше в ареста – със сигурност нямаше как да изтърват нещо толкова важно като промяна на името? Погледна към Патрик. – Ти знаеше ли?
Съдът щеше да започне след десетина минути. Рей забарабани с пръсти по бюрото. Нещо в името Питърсън го човъркаше. Струваше му се познато.
– Каза ми, че някога е била омъжена: предполагах, че се е развела.
Рей и Кейт си размениха погледи. Инспекторът вдигна телефона и се обади в съда.
– Делото на Грей започна ли? – Изчака, докато чиновничката провери.
Питърсън, а не Грей. Каква каша.
– Добре, благодаря. – Рей върна слушалката на мястото ѝ. – Съдия Кинг е отложил делото – имаме половин час.
Кейт се надигна от мястото си.
– Докладът, който ти дадох онзи ден, след като ме изпрати да се заема с жената на пропуска. Къде е?
– Някъде в таблата ми с документи – отвърна инспекторът.
Кейт започна да претърсва книжата на бюрото му. Взе три папки от върха на купчината и тъй като нямаше другаде място, ги остави на пода. Затърси в останалите документи, отмяташе бързо листовете, които не ѝ трябваха, и преминаваше нататък.
– Ето го! – извика победоносно тя. Извади доклада от найлоновия джоб и го остави на бюрото на Рей. Няколко парченца от скъсана снимка паднаха навън и Патрик взе едно от тях. Погледна любопитно към него, след което потърси позволение от инспектора:
– Може ли?
– Заповядай – отвърна Рей, без да е сигурен какво точно разрешава.
Патрик събра парченцата от снимката и започна да ги нарежда. Когато изображението на брега на Пенфейш се оформи пред тях, инспекторът подсвирна тихо.
– Значи Джена Грей е сестрата, за която се тревожи толкова много Ив Манинг.
Рей скочи на крака, готов за действие.