В деня на изложбата бях в спалнята ни, когато се качи, за да се преоблечеш. Поколеба се.
– Не е нещо, което не съм виждал преди – казах ти аз. Намерих чиста риза и я закачих на вратата на гардероба, а ти сложи тоалета си на леглото. Наблюдавах те, докато сваляше долнището на анцуга и сгъна пуловера си за утре. Носеше бял сутиен и бикини в същия цвят и се зачудих дали не си го избрала умишлено, за да изпъква синината на бедрото ти. Отокът все още личеше и когато седна на леглото, потръпна, като че ли искаше да подчертаеш нещо. Облече си широки памучни панталони и огромна риза от същата материя, която увисна върху кокалестите ти рамене. Избрах ти огърлица с големи зелени мъниста от поставката на тоалетната ти масичка.
– Да ти я сложа ли?
Поколеба се, но седна на малкия стол. Вдигнах ръце над главата ти и задържах огърлицата пред теб. Ти си прибра косата. Придвижих ръце зад врата ти и притиснах украшението в него за частица от секундата. Усетих как се напрегна. Засмях се и закопчах клипса.
– Красота – казах аз. Наведох се и те погледнах в огледалото. – Опитай да не се правиш на глупачка, Дженифър. Винаги се унижаваш на подобни събития, като пиеш прекалено много и започнеш да се подмазваш на гостите.
Изправих се, за да си облека ризата, и си избрах розова вратовръзка за нея. Сложих си сакото и се погледнах в огледалото, доволен от онова, което видях в него.
– Ти ще караш – казах аз, – защото няма да пиеш.
На няколко пъти ти бях предложил да ти купя нова кола, но ти държеше да запазиш старата си, очукана фиеста. Едва се събирах в нея, но нямах намерение да ти позволявам да караш аудито ми, след като го одраска в опит да паркираш. Седнах в мръсния ти автомобил и ти позволих да ме отведеш на изложбата.
Когато пристигнахме, около бара вече се беше събрала тълпа от хора и в помещението се разнесоха тихи хвалебствия по твой адрес. Някой изръкопляска и другите се присъединиха към него, макар че имаше прекалено малко хора, за да си помислиш, че те аплодират. Резултатът беше истинско унижение.
Подаде ми чаша шампанско и взе една за себе си. Мъж с тъмна, чуплива коса дойде при нас и от начина, по който заискриха очите ти, разбрах, че това е Филип.
– Джена! – Целуна те по двете бузи и видях как ръката ти докосна неговата за толкова кратко, че вероятно си помисли, че не съм забелязал. Толкова кратко, че можеше да мине за случайност. Но аз знаех, че не е.
Представи ме и Филип се ръкува с мен.
– Трябва много да се гордеете с нея.
– Съпругата ми е изключително талантлива – отвърнах аз. – Естествено, че се гордея с нея.
Последва кратко мълчание, преди мъжът да проговори отново.
– Съжалявам, но се налага да ви отнема Джена, за да я представя на някои хора. Има голям интерес към работата ѝ и... – Филип млъкна, потърка палеца и показалеца си и ми намигна.
– Въобще нямам намерение да заставам на пътя на бъдещите продажби – отвърнах аз.
Наблюдавах ви, докато обикаляхте галерията заедно, ръката на Филип не напусна гърба ти дори за миг, и в този момент осъзнах, че имате връзка. Не знам как изтърпях остатъка от изложбата, но погледът ми не се отдели от теб през цялото време. Когато шампанското свърши, започнах да пия вино и останах на бара, за да си спестя постоянното ходене до него. Не отделях очи от теб. На лицето ти грееше усмивка, която вече не виждах, и за момент си спомних момичето в онова кафене преди толкова много години, което се смееше с приятелите си. Вече не се смееше.
Бутилката ми привърши и аз си поръчах още една. Служителите зад бара си размениха погледи, но изпълниха поръчката ми. Хората започнаха да си тръгват. Наблюдавах те, докато ги изпращаше: някои целуваше, с други просто си разменяхте ръкостискания. Никой не получаваше топло отношение като твоя куратор. Когато останаха само шепа гости, дойдох при теб.
– Време е да си вървим.
Почувства се неудобно.
– Не мога да си тръгна, Иън, все още има хора. А и трябва да помогна с почистването.
Филип се намеси:
– Джена, няма проблем. Бедничкият Иън едва те вижда, вероятно иска да отпразнувате подобаващо. Аз ще затворя, а утре можеш да дойдеш да си прибереш скулптурите. Постигнахме голям успех – добра работа! – Целуна те по бузата, само веднъж този път, но гневът в мен заплашваше да изригне, беше ми невъзможно да говоря.
Ти кимна. Изглеждаше разочарована от Филип: може би се надяваше да те помоли да останеш? Да ме отпрати и да те задържи тук? Хванах ръката ти и я стиснах здраво, докато продължаваше да говориш с него. Знаех, че няма да кажеш нищо, и бавно започнах да стягам хватката си, докато хрущялът ти не се плъзна под пръстите ми.