Мъжът не е убеден.
– Имаш ли работа?
Спомням си ателието си с неговия килим от глина. Болката в ръката ми вече не е толкова силна, но едва усещам пръстите си и се опасявам, че няма да мога да работя. Ако вече не съм скулптор, каква съм?
– Аз съм човек на изкуството – заявявам най-накрая.
Йестин изсумтява, това обяснява всичко.
Договаряме се за наем, който макар и абсурдно нисък, скоро ще изчерпи паричния ресурс, с който разполагам. Но малката каменна вила е моя за следващите няколко месеца и въздъхвам облекчено, че съм си намерила местенце.
Йестин надрасква мобилен номер на гърба на разписката, която вади от джоба си.
– Остави наема за този месец на Бетан, ако ти е по-удобно. – Мъжът ми кима, насочва се към АТВ-то си и двигателят му заработва с грохот.
Наблюдавам го, докато се отдалечава, след което заключвам вратата и едва дърпам инатото резе. Въпреки зимното слънце, се качвам горе, пускам завесите на спалнята и затварям прозорчето в банята, което беше оставено леко открехнато. Долу пердетата са заседнали в металните корнизи, сякаш никога не са дърпани, така че се опитвам да ги освободя, като по този начин надигам облак прах от тях. Прозорците се клатят от вятъра и завесите едва успяват да спрат част от ледения хлад, който се прокрадва през разхлабените рамки.
Сядам на дивана и слушам собственото си дишане. Не мога да чуя морето, но жалният вой на самотна чайка звучи като плачещо бебе и аз запушвам с длани ушите си.
Изтощението ме надвива и се свивам на топка, увивам ръце около коленете си и притискам лице в грубия плат на дънките. Макар да съм подготвена, вълната от емоции ме поглъща, хлиповете ми са толкова яростни, че едва успявам да дишам. Мъката, която изпитвам, е толкова силна, че ми се струва истинско чудо, че още съм жива, че сърцето ми продължава да тупти, след като е разкъсано на парчета. Искам да си спомня как изглеждаше, но всичко, което виждам, когато затворя очи, е тялото му в ръцете ми – неподвижно и безжизнено. Позволих да си отиде и никога няма да си простя за това.
5
– Имаш ли малко време да поговорим за злополуката с детето, шефе? – Дребния беше проврял главата си през вратата на Рей, а Кейт стоеше зад него.
Инспекторът погледна към тях. През последните три месеца разследването постепенно беше избутано на заден план, изместено от други, по-належащи дела. Рей продължаваше да иска по два пъти седмично информация за развитието на случая от Дребния и екипа му, но от доста дълго време нямаше нито обаждания, нито нещо ново около него.
– Разбира се.
Двамата влязоха и седнаха.
– Не можем да намерим майката на Джейкъб – съобщи сержантът, без да увърта.
– Какво искаш да кажеш?
– Точно това. Телефонът ѝ е изключен, а къщата ѝ е празна. Изчезнала е.
Рей погледна първо към Дребния, а после и към Кейт, която явно се чувстваше неудобно.
– Моля ви, кажете ми, че се шегувате.
– Не мисля, че има нещо смешно в думите ни – заяви Кейт.
– Тя е единствената ни свидетелка! – избухна Рей. – Да не споменавам, че е и майка на жертвата! Как, да го вземат мътните, успяхте да я изгубите?
Кейт се изчерви и инспекторът се насили да се успокои.
– Кажете ми точно какво се е случило.
Жената погледна към Дребния, който ѝ кимна, че може да обясни.
– След пресконференцията нямахме повече какво да я питаме – започна тя. – Разполагахме с показанията ѝ, беше разпитана, така че я оставихме в ръцете на офицера за свръзка със семейството[8].
– Кой беше ОСС? – попита Рей.
– Даяна Хийт – отвърна Кейт след кратка пауза – от Пътна полиция.
Инспекторът записа името в синия си бележник и зачака жената да продължи.
– Вчера Даяна е решила да посети майката на Джейкъб, за да види как е, но къщата била празна. Изчезнала е.
– Какво казват съседите?
– Не много – отвърна Кейт. – Не е познавала никого от тях, за да остави адрес за връзка, а и никой не я е видял да заминава. Сякаш се е изпарила във въздуха.
Жената погледна към Дребния и Рей присви очи.
– Какво не ми казвате?
Последва известно мълчание, преди сержантът да отговори:
– Явно е имало неприятни коментари в интернет форумите – някой се е заял, като е написал, че е неспособна майка, ей такива неща.
– Наклеветил я е, така ли?
– Нещо подобно. Вече всичко е изтрито, но помолих компютърния отдел да се опита да възстанови информацията. Има и още, шефе. Когато полицаите са я разпитвали веднага след злополуката, вероятно са я натиснали малко повече. Вероятно са били малко несъобразителни. Изглежда, майката на Джейкъб е вярвала, че смятаме нея за виновна, и поради тази причина няма да си дадем зор, за да намерим шофьора.
8
Офицер за свръзка със семейството – длъжност в полицейските териториални служби. Обикновено се назначават от ръководещите разследването офицери, когато смятат, че връзката между семейството и полицията е от особена важност за самото разследване – при разследване на убийство или изчезнало дете – Бел. прев.