– Ние не се отказваме – отвърна той. – Все още работиш над фара за мъгла, нали?
Кейт кимна.
– Имало е седемдесет и три сменени фара в седмицата след злополуката – обясни тя. – Дотук всички, които са платени от застрахователните компании, са наред, но продължавам да проверявам онези, които са платили под масата.
– Виждаш ли? Кой знае какво ще излезе от това. Единственото, което правим, е да лющим повърхността на нещата. – Погледна към Дребния за морална подкрепа, но не я намери.
– Шефовете винаги искат бързи резултати, Кейт – започна сержантът. – Ако не можем да разрешим един случай за две седмици – още по-добре, ако е за няколко дена – отпада от листа с приоритетите и нещо друго заема мястото му.
– Знам как работи системата – отвърна жената, – но това не означава, че е правилно, нали? – Избута малките късчета хартия от подложката за бира към купчинката в средата на масата. Рей забеляза, че ноктите ѝ не са лакирани и са изгризани до живеца. – Имам чувството, че последното парче от пъзела е съвсем близо, разбираш ли?
– Да – отвърна инспекторът. – Може би си права. Междувременно обаче имай предвид, че ще работим над този случай между другите. Меденият месец свърши.
– Мислех си да поразпитам в "Кралската болница" – заяви Кейт. – Възможно е шофьорът да е претърпял някои наранявания по време на удара: сътресение или нещо подобно. Изпратихме патрулка до спешното в онази вечер, но трябва да разгледаме и някои по-късни случаи, при положение че извършителят не е потърсил лекарска помощ веднага.
– Хубава идея – съгласи се Рей. Това предложение раздвижи нещо в ума му, но не можеше да стигне до него. – Не забравяй да провериш още болниците "Саутмийд" и "Френчи". – Телефонът му, който беше оставен с дисплея надолу, извибрира на масата и инспекторът го вдигна, за да прочете полученото съобщение. – Мамка му.
Събеседниците му го погледнаха – Кейт с изненада, а Дребния се беше ухилил насреща му.
– Какво забрави да направиш? – попита го сержантът.
Рей се намръщи, но не обясни. Пресуши халбата си, извади десетачка от джоба си и я подаде на Дребния.
– Вземете си по нещо за пиене, аз трябва да изчезвам.
Магс зареждаше съдомиялната, когато Рей се прибра. Слагаше чинията с такава сила, че съпругът ѝ потрепери. Косата ѝ беше вързана в хлабава плитка, беше облечена в долнище на анцуг и една негова стара тениска. Почуди се кога беше спряло да ѝ пука какво носи и веднага се намрази за тази мисъл. Не беше той човекът, който можеше да я съди.
– Толкова много съжалявам – извини се Рей. – Направо изключих.
Магс отвори бутилка червено вино. Беше извадила само една чаша, забеляза съпругът ѝ, но сметна, че няма да е много мъдро от негова страна да спомене този факт.
– Много рядко – започна жената, – те моля да дойдеш някъде в точно определено време. Знам, че понякога работата трябва да бъде на първо място. Разбирам това. Наистина. Но тази среща стои в бележника от две седмици. Две седмици! А и ти обеща, Рей.
Гласът на Магс се разтрепери и съпругът ѝ я прегърна колебливо.
– Съжалявам, скъпа. Ужасно ли беше?
– Не. – Тя махна ръката му от себе си, седна на кухненската маса и отпи голяма глътка от виното си. – Имам предвид, че те не виждат нещо нередно. Просто Том не се е приспособил добре в училище, както другите деца, и те се безпокоят за него.
– Какво правят учителите по въпроса? – Рей си извади една чаша от бюфета, напълни я и се присъедини към Магс на масата. – Предполагам, че са говорили с него?
– Явно Том казва, че всичко е наред. – Съпругата му сви рамене. – Госпожа Хиксън прави всичко възможно, за да го мотивира и да го накара да е по-деен в час, но той не проронва и дума. Тя ми каза, че просто го смятала за едно от тихите момчета.
Рей изпръхтя.
– Тих? Том?
– Това имам предвид и аз. – Магс погледна към съпруга си.
– Наистина щеше да си ми от помощ там, да знаеш.
– Напълно ми се изплъзна от ума. Съжалявам, Магс. Денят отново беше много натоварен и след това се отбих в пъба за една бърза бира.
– С Дребния ли беше?
Рей кимна. Дребния, който беше кръстник на Том, беше слабост на Магс. Тя нямаше нищо против двамата да ходят да пийнат по нещо след работа, разбираше нуждата на съпруга си за малко мъжко време. Рей не спомена Кейт и не знаеше защо го направи.
Магс въздъхна.
– Какво ще правим?
– Том ще се оправи. Училището е ново за него, а това е голяма крачка за едно дете, да се премести в средното. Дълго време е бил голяма риба в малко езеро, а сега му се налага да плува с акулите. Ще говоря с него.