– О – прошепвам аз, – много са красиви. – Взимам една от играчките и тя се завърта в главозамайващи кръгове, виждам лицето си, отразено стотици пъти върху повърхността ѝ.
– Бяха на баба ми. Казах ти, че има всякакви неща в онзи стар скрин.
Прикривам червенината, която избива при спомена, че тършувах в него и открих снимка на Патрик и жената, която сега осъзнавам, че вероятно е била момичето, което се е удавило.
– Прекрасни са. Благодаря ти.
Украсяваме дървото заедно. Патрик е донесъл тънки лампички, а аз намирам панделки, които да завържа за клоните. Има само дванадесет топки, но светлината се отразява във всяка една от тях и създава падащи звезди. Вдишвам аромата на бор и искам да запечатам завинаги в спомените си този момент на пълно щастие.
Когато дървото е украсено, сядам с глава, отпусната на рамото на Патрик, и наблюдавам как светлината танцува върху стъклото и образува фигури по стената. Мъжът чертае кръгове върху откритата кожа на китката ми и аз се чувствам изключително добре, по-спокойна не съм била от години. Обръщам се, за да го целуна, езикът ми търси неговия, отварям очи и виждам, че и той е отворил своите.
– Да се качим горе – прошепвам му аз. Не знам какво ме кара да желая това сега, точно в този момент, но изпитвам физическа нужда да бъда с него.
– Сигурна ли си? – Патрик се отдръпва лекичко назад и ме поглежда право в очите.
Кимам. Не съм сигурна, не и напълно, но искам да разбера. Искам да разбера дали може да бъде различно.
Той прокарва ръце през косата ми, целува врата ми, бузите, устните. Изправя се и ме води нежно до стълбите, палецът му продължава да гали дланта ми, все едно не може да си представи да се откъсне от мен и за миг. Докато изкачвам тясното стълбище, той ме следва, ръцете му са върху талията ми. Усещам как сърцето ми препуска.
Далеч от огъня и от топлината на печката, спалнята е студена, но не температурата, а желанието ме кара да треперя. Патрик сяда на леглото и ме придърпва нежно да легна до него. Отмята косата от лицето ми с ръка, прокарва пръст зад ухото ми и надолу по врата ми. Чувствам как се изнервям: мисля си колко непривлекателна съм, колко тъпа и безинтересна, и се чудя дали след като осъзнае тези неща, той ще продължи да иска да бъде с мен. Но го желая толкова много, а това надигащо се желание в корема ми е така непознато, че ме възбужда още повече. Приближавам се по-близо до Патрик, толкова близо, че е трудно да различа дъха си от неговия. За цяла минута лежим така, с допрени устни, които не се целуват, докосващи, но не и вкусващи. Мъжът бавно разкопчава ризата ми, очите му не се отделят от моите и за секунда.
Не мога да чакам повече. Откопчавам си дънките и ги свличам надолу, сритвам ги безразсъдно с крака, след което непохватно се опитвам да разкопчея копчетата на ризата му. Целуваме се страстно и сваляме дрехите си, докато Патрик не е чисто гол, а аз съм единствено по боксерки и тениска. Той хваща краищата на тениската ми, но аз поклащам глава.
За момент просто спираме. Очаквам от него да настоява, но Патрик просто задържа погледа ми за момент, след което се навежда напред, за да целуне гърдите ми през мекия памучен плат. Докато се движи надолу, извивам гръб назад и се оставям на ласките му.
Унасям се да заспивам, увита в завивки и крайници, когато по-скоро усещам, отколкото виждам как Патрик се пресяга, за да изключи нощната лампа.
– Остави я включена – казвам аз, – моля те. – Той изпълнява молбата ми, без да ме пита защо. Вместо това ме прегръща и целува челото ми.
Събуждам се и осъзнавам, че нещо се е променило, но все още съм сънена и не мога да разбера какво е. Не е присъствието на друг човек в леглото до мен – макар че и това е странно – а фактът, че наистина съм спала. На лицето ми бавно се появява усмивка. Събудила съм се сама. Не съм била принудена да го сторя заради писъците ми или заради писъка на спирачки и удара на черепа му в стъклото. За първа вечер от повече от дванадесет месеца не съм сънувала злополуката.
Смятам да стана и да направя кафе, но топлината на леглото ме притегля обратно под юргана и аз се увивам около голото тяло на Патрик. Прокарвам ръка по него, по твърдия му корем, по силното му бедро. Усещам раздвижване между краката си и отново се изумявам от реакцията на собственото си тяло, което болезнено желае да бъде докосвано. Патрик се размърдва, вдига леко глава и ми се усмихва, очите му още са затворени.