– Да не сте се скарали?
Кимам.
– Тя не харесваше съпруга ми. – Дръзко е от моя страна да го изрека на глас и се разтрепервам от страх.
– Ти харесваше ли го?
Въпросът е странен и ми е необходимо известно време, за да го обмисля. Толкова дълго съм мразела Иън, толкова дълго съм се страхувала от него.
– Някога – отвръщам най-накрая. Помня колко очарователен беше, колко различен от колежанчетата с техните непохватни свалки и вулгарен хумор.
– От колко време си разведена?
Не го поправям.
– Отскоро. – Взимам шепа камъни и започвам да ги хвърлям в морето. Камък за всяка година, в която се чувствах обичана.
– Понякога се опасявам, че може да се върне. – Изсмивам се едва, но реакцията ми се струва неуместна и Патрик ме поглежда замислен.
– Нямаш деца?
Навеждам се и се преструвам, че търся камъчета.
– Не му допадаше идеята – отвръщам аз. Не съм далеч от истината. Иън никога не бе искал да има нещо общо със сина си.
Патрик ме прегръща с една ръка през рамото ми.
– Извинявай, че ти задавам толкова много въпроси.
– Няма проблем – успокоявам го аз и осъзнавам, че наистина го мисля. Чувствам се в безопасност с него. Вървим бавно по плажа. Пътеката е хлъзгава заради леда и аз съм доволна, че ме е прегърнал. Казах му повече, отколкото съм имала намерение, но не мога да му кажа всичко. Ако го сторя, ще си тръгне и тогава няма да има кой да ме хване, когато падна.
20
Рей се събуди в добро настроение. Взе си отпуска за Коледа и макар да беше ходил два пъти до офиса и да си беше взел работа за вкъщи, почивката му се отрази добре. Чудеше се докъде беше стигнала Кейт със случая на Джейкъб.
От всичките деветстотин и няколко бристълски фиести и фокуси, само малко повече от четиридесет бяха активирали системата за автоматично разпознаване на регистрационните номера. Снимките се изтриваха след деветдесет дни, но въоръжена със списък на номерата, Кейт проследи всеки регистриран собственик, за да ги разпита какво са правили в деня на злополуката. През последните четири-пет седмици детективката беше свършила много работа, но тя все още не ѝ беше донесла необходимите резултати. Някои от колите бяха продадени без необходимите документи, регистрираните собственици се бяха преместили, без да оставят новите си адреси... истинско чудо беше, че успя да елиминира толкова много коли от списъка си, предвид кое време на годината беше. Сега, след края на празниците, определено трябваше да доведе случая до неговия завършек.
Рей надникна в стаята на Том. Виждаше се само главата на сина му под купчината на юргана и той затвори тихичко вратата. Новогодишният му оптимизъм не стигаше чак до сина му, чието поведение се беше влошило толкова много, че вече имаше две официални предупреждения от класната си. Следващото щеше да доведе до временно изключване, което според Рей беше абсурдно наказание за дете, което по-често пропускаше часове, отколкото присъстваше на такива, а и съвсем не му се нравеше идеята отново да ходи в училището.
– Люси спи ли още? – попита Магс, когато се присъедини към нея в кухнята.
– Да, и двамата още спят.
– Тази вечер трябва да ги пратим рано по леглата – каза съпругата му. – След три дни отново са на училище.
– Имам ли чисти ризи? – попита Рей.
– Искаш да кажеш, че не си си изпрал? – Магс се скри в мокрото помещение и след малко се завърна с няколко изгладени и сгънати ризи, метнати върху ръката ѝ. – Някой е свършил добра работа. Не забравяй, че довечера имаме уговорка със съседите.
Рей изсумтя.
– Налага ли се?
– Да. – Магс му подаде ризите.
– Кой обикаля комшиите в деня след Нова година? – изуми се инспекторът. – Изключително неподходящо време за парти.
– Според Ема сега е идеалното време за освежително питие. Бездруго всички са прекалено заети около Коледа и Нова година.
– Не е – отвърна Рей. – Тези срещи са истински трън в задника. Винаги са били такива. Всички искат да ми се похвалят как са надвишили скоростта с десет километра в час, в не особено населена зона и каква пародия е нашето правосъдие. Превръщат се във всеобщо плюене по полицията.
– Просто се опитват да подхванат разговор, Рей – отвърна търпеливо Магс. – Не прекарват много време с теб...