– Стига с глупостите, Лий – казва инспектор Стивънс. Мъжът поставя самодоволна усмивка на лицето си и се обляга отново на стената, за да продължи да се хили на остроумието си.
Детектив Евънс отново ме хваща за лакътя, ноктите ѝ се забиват в кожата ми, докато ме води пред едно високо бюро. Заклещен зад него, се намира униформен офицер, чиято бяла риза е опъната върху огромния му корем. Кима на полицайката, но мен ме поглежда само бегло.
– Обстоятелства?
Детектив Евънс маха белезниците ми и като че ли на мига започвам да дишам по-леко. Търкам червените бразди по китките си и изпитвам перверзно удоволствие от болката, която ми причинява това действие.
– Сержант, това е Джена Грей. На двадесет и шести ноември 2012-а Джейкъб Джордан беше блъснат от кола във Фишпондс. Шофьорът не е спрял. Колата беше идентифицирана като червен форд "Фиеста" с номер J634 OUP, регистриран на Джена Грей. По-рано днес отидохме в "Блейн Кеди", вила близо до Пенфейш в Уелс, където в 19:33 часа арестувах Грей по подозрение за причиняване на смърт поради опасно шофиране и напускане на сцената на пътнотранспортно произшествие.
От пейката в края на ареста се чува тихо подсвиркване и инспектор Стивънс стрелва Лий с предупредителен поглед.
– Какво прави той тук всъщност? – Мъжът не се обръща към никой в частност.
– Чака да бъде разпитан. Ще го разкарам. – Без да се обръща, сержантът се провиква: – Сали, би ли върнала Робъртс отново във втора дупка? – Едра тъмничарка излиза от офиса зад бюрото, от колана ѝ виси голяма връзка с ключове. Яде нещо и тупа трохите от вратовръзката си. Тъмничарката отвежда Лий във вътрешността на ареста и той ме стрелва с отвратен поглед, докато върви. Така ще бъде и в затвора, когато разберат, че съм убила дете. Другите затворнички ще бъдат отвратени, ще извръщат поглед, когато мина покрай тях. Захапвам долната си устна, защото осъзнавам, че ще е много по-лошо от това. Стомахът ми се свива от страх и за първи път се питам дали ще успея да се справя. Напомням си, че съм минала и през по-лошо.
– Колан – казва сержантът, в ръката си държи празна найлонова торба.
– Моля? – Говори ми така, все едно съм наясно с правилата, но аз вече съм объркана.
– Колана ви. Свалете го. Носите ли някакви бижута? – Мъжът става нетърпелив и аз се заемам с колана си, вадя го от гайките на дънките и го слагам в торбата.
– Не, нямам бижута.
– Брачна халка?
Поклащам глава и инстинктивно докосвам празното място на безимения си пръст. Детектив Евънс проверява чантата ми. Нямам никакви по-лични неща в нея, но въпреки това чувството е все едно наблюдавам крадец, който обира къщата ми. Един тампон се търкулва върху плота.
– Ще имате ли нужда от тях? – пита ме тя. Тонът ѝ е нормален и нито инспектор Стивънс, нито офицера от ареста казват нещо, но аз се изчервявам бързо.
– Не.
Жената го пуска в найлоновата торба, преди да отвори портмонето ми, да извади няколкото карти, които са там, и да отдели монетите на една страна. В този момент забелязвам бледосинята картичка сред касовите бележки и банковите карти. В помещението настава пълна тишина и аз мога да чуя как сърцето ми се опитва да изскочи от гърдите ми. Когато поглеждам към детектив Евънс, виждам, че тя е спряла да пише и гледа право към мен. Не искам да я поглеждам, но не мога да се спра. Остави, мисля си, просто остави. Бавно и преднамерено жената взима картичката и я оглежда. Смятам, че има намерение да ме пита за нея, но вместо това я записва в списъка и я оставя при останалите ми неща в торбата. Издишам бавно.
Опитвам се да се концентрирам върху думите на сержанта, но съм изгубена в потока от правила и права. Не, не искам да уведомяват никого, че съм тук. Не, не искам служебен юрисконсулт...
– Сигурна ли сте? – прекъсва ме инспектор Стивънс. – Имате право на безплатен правен съвет, докато сте тук.
– Нямам нужда от адвокат – отвръщам меко. – Аз го извърших.
Настъпва тишина. Тримата полицаи си разменят погледи.
– Подпишете тук – казва сержантът – и тук, и тук, и тук. – Взимам химикала и драскам името си до дебели черни кръстове. Мъжът поглежда към инспектор Стивънс. – Право в стаята за разпит?
В стаята за разпит е задушно и мирише на цигарен дим, въпреки олющения надпис на вратата Пушенето забранено. Инспектор Стивънс ми показва къде да седна. Опитвам се да си дръпна стола по-близо до масата, но той е захванат с болтове за пода. Някой е написал с химикал мръсни думи върху масата. Инспектор Стивънс завърта превключвател на черна кутия на стената до него и се чува писклив звук. Мъжът прочиства гърлото си.