– Дълга история – отговори сержантът. – Аня дошла в Обединеното кралство на осемнадесет. Не е много разговорлива как е стигнала, но в крайна сметка започнала да работи с кешово заплащане като чистачка в офисите на "Глийтхорн". Сприятелила се с един от мъжете, който работел там, и не след дълго забременяла.
– И вече не са заедно с бащата? – предположи Кейт.
– Точно. Родителите на Аня били ужасени, че ще ражда извънбрачно дете, и настояли да се прибере у дома в Полша, където да могат да се грижат за нея, но жената отказала. Заявила, че иска да им докаже, че може да се справи сама.
– А сега вини себе си. – Рей поклати глава. – Бедното момиче. На колко години е?
– Двадесет и шест. Когато Джейкъб бил убит, тя си помислила, че това е нейното наказание задето не ги е послушала.
– Толкова тъжно. – Кейт стоеше мълчалива с вдигнати до гърдите си колене. – Вината не е била нейна – не тя е карала шибаната кола!
– Казах ѝ това, разбира се, но тя е натрупала доста вина оттогава насам. Както и да е, съобщих ѝ, че сме задържали някого и очакваме присъда – при положение че вие двамата сте си свършили добре работата. – Мъжът изгледа накриво Кейт.
– Не се опитвай да ме закачаш – отвърна детективката. – Прекалено късно е и чувството ми за хумор е дезертирало. Получихме самопризнания от Грей, но стана късно и ѝ позволихме да поспи до сутринта.
– Точно това смятам да направя и аз – каза Дребния. – Ако нямаш нищо против, шефе? – Мъжът развърза вратовръзката си.
– Двамата ще го направим – отвърна Рей. – Хайде, Кейт, стига толкова за тази нощ. Ще продължим на сутринта и ще видим дали Грей ще ни каже къде е колата.
Тръгнаха към задния двор. Дребния вдигна ръка за довиждане, когато мина с колата си покрай тях. Насочи се към големите метални врати, като остави Рей и Кейт в полумрака зад себе си.
– Дълъг ден – каза инспекторът. Въпреки умората си, изведнъж желанието му да се прибира у дома се изпари.
– Да.
Бяха толкова близо един до друг, че усещаше лекия аромат на парфюма на Кейт. Усети, че сърцето му е започнало да бие силно в гърдите му. Ако я целунеше сега, нямаше да има връщане назад.
– Лека нощ – пожела му детективката, но не помръдна.
Рей направи една крачка и извади ключовете от джоба си.
– Лека нощ, Кейт. Приятни сънища.
Въздъхна, когато се качи в колата. Беше толкова близо до преминаването на границата.
Толкова близо.
Часът беше около два, когато Рей си легна, и като че ли след няколко секунди алармата му звънна и отново го изпрати на работа. Сънят му беше неспокоен, не можеше да спре да мисли за Кейт. По време на сутрешния брифинг постоянно се опитваше да я изгони от главата си.
В десет часа се срещнаха в столовата. Рей се запита дали детективката беше прекарала нощта в размисли за него и веднага се смъмри за тази мисъл. Това беше нелепо и колкото по-скоро го оставеше настрана, толкова по-добре.
– Прекалено съм стар за тези среднощни приключения – каза той, докато стояха на опашката, за да си вземат закуската специалитет на Мойра, всеобщо позната като менгемето, благодарение на ефекта ѝ върху кръвоносните съдове. Надяваше се Кейт да го опровергае, но бързо се почувства глупаво заради тази мисъл.
– Благодарна съм, че не съм патрул – отвърна жената. – Помниш ли как се чувствахме в три сутринта?
– Господи, как мога да забравя? Бориш се да останеш буден и отчаяно се молиш за някоя гонка, за да си вдигнеш адреналина. Сега не мога да правя подобни неща.
Отнесоха чиниите си с бекон, наденичка, яйце, черен пудинг и пържени филийки на една свободна маса, където Кейт преглеждаше брой на "Бристъл Поуст", докато се хранеше.
– Все същите чудесни новини – каза жената. – Изборите за съветник, училищните празненства, оплакванията за кучешки лайна. – Сгъна вестника и го остави на една страна, фотографията на Джейкъб ги гледаше от първа страница.
– Успя ли да измъкнеш нещо повече от Грей тази сутрин? – попита Рей.
– Повтори същите неща от вчера – отвърна Кейт, – така че поне не си противоречи. Но не отговаря на въпроси от рода на къде е колата ѝ или защо не е спряла.
– Е, за щастие работата ни е да разберем какво се е случило, а не защо се е случило – напомни ѝ инспекторът. – Разполагаме с достатъчно, за да я обвиним. Прати я на КПС[20] и виж дали днес ще вземат решение.
Кейт се беше замислила нещо.
– Какво има?
– Когато вчера каза, че нещо не е както трябва... – жената млъкна.
– Да? – прикани я да продължи Рей.
– Имам същото чувство. – Кейт отпи глътка от чая си и остави чашата внимателно на масата. Вторачи се в нея, все едно там бяха скрити отговорите на въпросите ѝ.