– Мислиш, че може да си го измисля?
От време на време се случваше – особено с подобни сериозни случаи като този. Някой се появяваше и признаваше за някое престъпление, след което – по средата на разпита – осъзнаваха, че просто не е възможно той да го е извършил. Този някой пропускаше нещо изключително важно – нещо, което полицията умишлено беше скрила от пресата – и цялата им история пропадаше.
– Не си го измисля, не. В крайна сметка колата е нейна, а и показанията ѝ съвпадат с тези на Аня Джордан. Просто... – Кейт се облегна в стола си и погледна към Рей. – Сещаш ли се, когато по време на разпита описа сблъсъка?
Инспекторът ѝ кимна да продължи.
– Толкова подробно си спомня как е изглеждал Джейкъб. С какво е бил облечен, раницата, която е носил...
– Значи има добра памет. Нещо подобно би се запечатало в ума ти, така мисля. – Рей играеше ролята на адвокат на дявола, предвиждаше какво би казал суперинтендантът... какво би казала началничката. Вътрешно инспекторът усещаше същото неприятно чувство както и предишния ден. Джена Грей криеше нещо.
– От отпечатъците от гумите знаем, че колата не е намалила – продължи Кейт, – а и самата Грей каза, че Джейкъб се е появил от нищото. – Детективката направи въздушни кавички. – Ако всичко се е случило толкова бързо, как е успяла да види толкова много? А ако не се е случило толкова бързо и тя е имала достатъчно време, за да го види и да забележи в какво е облечен, защо го е ударила?
Рей остана мълчалив за момент. Очите на Кейт бяха светнали, въпреки малкото сън от предишната нощ, мъжът разпозна решителното изражение на лицето ѝ.
– Накъде клониш?
– Не искам да я обвиняваме още.
Рей кимна бавно. Да пуснат заподозряна, след като е направила пълни самопризнания: началничката щеше да вдигне пушилка до небесата.
– Искам да намерим колата.
– Няма да промени нищо – отвърна инспекторът. – Най-много да успеем да свалим ДНК-то на Джейкъб от капака и отпечатъците на Грей от волана. Няма да разберем нищо ново. По-заинтересован съм от намирането на мобилния ѝ телефон. Тя твърди, че го е хвърлила, когато е напуснала Бристъл, защото не е искала никой да ѝ се обажда – ами ако го е изхвърлила, защото е бил доказателство? Искам да знам на кого се е обадила преди и след злополуката.
– Значи ще я пуснем? – Кейт изгледа Рей с въпросителен поглед.
Мъжът се подвоуми. Да обвинят Джена беше лесният път, по който могат да поемат. Щеше да получи аплодисменти на сутрешната среща и потупване по гърба от началничката. Но можеше ли да обвини човек, като знаеше, че има нещо повече по случая му? Уликите му говореха едно, а инстинктът му – съвсем друго.
Рей си спомни Анабел Сноудън, жива в апартамента на баща си, дори след като мъжът молеше полицията да открие човека, който я беше отвлякъл. Тогава инстинктът му не го подведе, но той реши да не му обръща внимание.
Ако пуснеха Джена за няколко седмици, можеха да си съставят по-добра картина: щяха да се уверят, че не е останал необърнат камък, когато дойдеше времето да я изправят пред съда.
Рей кимна на Кейт.
– Пусни я.
26
Не ти се обадих почти цяла седмица след първата ни среща и можех да усетя несигурността в гласа ти, когато го сторих. Чудеше се дали не си разчела погрешно знаците, нали? Дали не си казала нещо, което не е трябвало, или си облякла неподходяща рокля...
– Свободна ли си тази вечер? – попитах те аз. – За мен ще е удоволствие да те изведа отново. – Докато изричах тези думи, осъзнах колко много исках да те видя. Изключително трудно ми беше да чакам цяла седмица, за да говоря с теб.
– Би било чудесно, но вече имам планове. – Усетих съжалението в гласа ти, но тази тактика съвсем не ми беше непозната. Игрите, които жените разиграват в началото на връзките си, са различни, но и много прозрачни. Без съмнение беше направила анализ на срещата ни с твоите приятелки, които ти бяха предложили съветите си като сплетнички на градинска ограда.
Не показвай, че си много заинтересована.
Бъди малко по-недостъпна.
Когато се обади, престори се, че си заета.
Подобни тактики бяха изморителни и детински.
– Жалко – отвърнах спокойно аз. – Успях да взема два билета за Пълп[21] тази вечер и предположих, че ще искаш да дойдеш.
Подвоуми се и аз си помислих, че съм те спипал, но бързо се осъзна.
21
Pulp – английска рок банда от Шефилд, основана през 1978 г. и съществувала до 2002-ра, след което за кратко е възродена от 2011-а до 2013-а – Бел. прев.