– Наистина не мога, съжалявам. Обещах на Сара, че ще си спретнем момичешка вечер в "Ледения бар". Току-що скъса с приятеля си и не мога да я оставя сама.
Лъжата ти беше убедителна и аз се запитах дали не я беше приготвила предварително. Оставих тишината да надвисне над нас.
– Свободна съм утре вечер? – съобщи ми ти с възходяща интонация, която превърна думите ти във въпрос.
– Опасявам се, че имам нещо предвид за утре. Някой друг път тогава. Забавлявай се довечера. – Затворих и останах до телефона известно време. Едно мускулче потрепна в края на окото ми и аз го потърках нервно. Не очаквах от теб да ми играеш игрички и бях разочарован, че ги смяташ за необходими.
Не можах да се успокоя през останалата част от деня. Почистих къщата и събрах всички вещи на Мари от всяка една стая, след което ги натрупах на купчина в спалнята. Бяха повече, отколкото смятах, но щеше да е трудно да ѝ ги върна сега. Натъпках ги в един куфар, за да се отърва от тях.
В седем часа изпих една бира, след което още една. Седнах на дивана и вдигнах крака на масичката за кафе, по телевизора даваха някакво тъпо шоу с въпроси, а аз си мислех за теб. Зачудих се дали да звънна в общежитието ти, за да ти оставя съобщение и да разбера, че още си там. Но след като привърших и третата си бира, си промених решението.
Качих се в колата и отидох в "Ледения бар", където си намерих място за паркиране близо до входа. Постоях известно време и наблюдавах хората, които влизат в заведението. Момичетата бяха с възможно най-късите си поли, но интересът ми към тях не беше нещо повече от чисто любопитство. Мислех си за теб. Започвах да се притеснявам, че беше обладала мислите ми по този начин. Изведнъж за мен беше станало изключително важно да разбера дали ми казваш истината, или ме лъжеш. Бях дошъл тук, за да те заловя. Смятах, че ще вляза в претъпкания бар и няма да те видя, защото се намираш в стаята си, стоиш на леглото си с евтина бутилка вино и филм на Мег Райън. Осъзнах, че не това исках: исках да те видя да минеш покрай мен, готова за момичешката вечер с твоята жалка, зарязана приятелка. Исках да ми докажеш, че греша. Чувството беше толкова ново за мен, че едва не се изсмях.
Слязох от колата и влязох в бара. Купих си "Бекс" и започнах да си проправям път през претъпканото помещение. Някой се блъсна в мен и разлях бира по обувките си, но бях прекалено погълнат от търсенето ти, за да изискам извинение.
Тогава те видях. Намираше се в края на бара и размахваше без успех банкнота от десет лири към персонала, който обслужваше редица от клиенти, с по четири души от всеки край. Ти ме видя и за момент лицето ти изгуби всякакво изражение, все едно не успя да ме познаеш, след което се усмихна, макар че усмивката ти беше по-резервирана от онази, с която ме дари миналия път.
– Какво правиш тук? – попита ме, когато си проправих път до теб. – Мислех, че ще ходиш да гледаш Пълп. – Изглеждаше ми малко неуверена. Жените казват, че обичат изненадите, но истината е, че предпочитат да научават нещата предварително, за да могат да се подготвят.
– Дадох билетите на един колега от работа – отвърнах аз. – Не ми се ходеше сам.
Видях как се смути, че си станала причина за промяна в плановете ми.
– Но – продължи с въпросите ти, – как се озова тук? Идвал ли си и преди?
– Срещнах се случайно с един приятел – отговорих аз и вдигнах двете бутилки с "Бекс", които предвидливо бях купил.
– Отидох до бара и сега не мога да го открия. Предполагам, че му се е отворил парашутът!
Ти се засмя. Подадох ти едната бира.
– Не бива да я похабяваме, нали?
– Наистина трябва да се връщам. Беше мой ред да купувам питиета – ако въобще някой ме обслужи. Сара пази масата ей там. – Погледна към дъното на заведението, където пред малка маса се намираше високата ти приятелка с боядисаната коса. Тя разговаряше с младеж в средата на двайсетте си години. Докато ги наблюдавахме, онзи се наведе и я целуна.
– Кой е този с нея? – попитах аз.
Ти поклати глава.
– Нямам никаква представа.
– Изглежда ми наистина покрусена от раздялата с приятеля си – казах аз, а ти се разсмя.
– Та... – вдигнах бутилката с бира отново. Ти се ухили и я прие, чукна я в моята, отпи голяма глътка и облиза долната си устна. Действието ти беше преднамерено провокативно и усетих как се надървям. Ти ме гледаше в очите предизвикателно, докато отпиваше нова глътка от бирата.
– Да отидем у нас – предложих внезапно аз. Сара се беше изпарила, вероятно с новия си приятел. Стана ми интересно дали той нямаше нищо против, че е толкова лесна.
Ти се подвоуми за миг, продължаваше да ме гледаш, след което повдигна леко рамене и ме хвана за ръката. Барът беше претъпкан с хора и аз се опитвах да ни проправям път, като едновременно с това те държах здраво за ръката, за да не те изгубя. Желанието ти да дойдеш с мен ме възбуждаше и ужасяваше: започвах да се питам колко често правиш това и с кого.